Въпреки че никога нямаше да го признае на друг, Одисей излита ужас.
- Моля те, не го прави! - извика момчето.
- Трябва, момко - отвърна той. - Когато един мъж каже нещо, трябва да има смелостта да го изпълни.
Одисей пое дълбоко въздух и се хвърли в празния въздух. Размахваше ръце, за да остане изправен, и имаше чувството, че падането продължава векове. После проряза морската повърхност с грацията на прасе в локва.
Издигна се с усилие на повърхността. Цялото тяло го болеше, а дробовете му горяха, но въпреки това се престори, че се дави, пляскайки с ръце из водата. Погледна нагоре и видя, че младежът стои на ръба на скалата над него. Сега се чувствам като последен глупак. Нямаше начин едно изплашено момче да направи такъв скок и Одисей разбра, че само е влошил положението на Еней. И все пак му бе казал, че не може да плува и сега се чувстваше задължен да продължи шарадата още малко. Одисей издиша и потъна под повърхността, задържайки се колкото може по-дълго. После излезе, пое си малко въздух - все така пляскайки като удавник - и отново потъна. Когато пак изплува, погледна нагоре за последно.
И видя стройната фигура на Еней във въздуха високо на него с протегнати ръце, а тялото му бе окъпано в яркото синьо сияние на небето. Гмуркането беше красива гледка и Одисей почти забрави пак да се потопи. Докато Еней падаше и после плуваше към него, Одисей потъна отново, но този път една силна млада ръка го хвана за китката и го издърпа нагоре.
- Поеми си въздух - нареди младежът и го затегли към „Пенелопа”. Оттам им хвърлиха въжета и двамата се качиха на борда.
Докато стоеше на палубата вир-вода, кашляше и сумтеше, Одисей се огледа наоколо към развеселения си екипаж.
- Това е Хеликаон, момчета - извика той и посочи към младежа. - Той е принц от Дардания. Спаси ми живота!
Първият му помощник Биас - тъмнокож мъж с много белези и прошарена коса - потупа Хеликаон по гърба.
- Видях гмуркането. Беше невероятно. Браво, момко.
Одисей отиде до младежа и обви рамото му с едрата си ръка. После се приведе към него.
- Какво изпита, когато скочи?
- Ами… - Хеликаон се бореше да намери точните дум и. - Не зная.
- Тържествуване?
- Да, точно това е. Именно.
- Ти разпръсна враговете си, Хеликаон. Не мога да ти опиша колко се гордея с теб. Откри пътя към героя в теб и никога повече няма да го изгубиш. - Одисей се завъртя към екипажа си и извика: - Гребци, по местата и издигнете платното. Великата зеленина ни очаква.
- Не разбирам - каза Хеликаон.
- Ах, момко, не ти ли казах? Баща ти смята, че едно морско пътуване ще ти се отрази добре. Така че сега си член на екипажа ми. Мисля, че ще ти хареса.
В своето уединение на плажа Одисей се усмихна при спомена. Видя как Хеликаон става на крака и се оглежда. Той му помаха и Златния отиде при него.
- Планираш следващото си безумно приключение ли? - попита го Хеликаон.
Одисей се ухили.
- Не, спомнях си деня, в който видях един млад принц да лети като орел над морето.
8
ЗАЛИВЪТ НА СИВИТЕ СОВИ
КСАНДЕР СЕ ЧУВСТВАШЕ КАТО НЯКОЙ от легендарните герои, за които разказваше баща му вечер край огнището преди той и сестрите му да си легнат. Беше прекосил света до далечна земя на мистерии и магия, където блестяха различни звезди. И бе срещнал легендарния Одисей. Също като в прекрасен сън.
Из целия Залив на сините сови Ксандер виждаше ръчни колички, пълни с изсушени подпапки, които се струпваха на пясъка. Носеше се миризма на печено месо и сред огньовете звучеше музика на лира и флейта. Видя, че чернобрадият египтянин Гершом се отдръпва от екипажа на „Ксантос” и сяда с гръб към една скала. Беше се заметнал със старо парче плат и трепереше. Ксандер дотича при него.
- Да ти донеса ли нещо?
Гершом се усмихна.
- Още вода ще ми дойде добре. Имам чувството, че съм глътнал цяла пустиня.
Ксандер веднага му донесе един пълен мях. Египтянинът отпи умерена глътка. После се излегна на пясъка и заспа.
Момчето поседя до него, докато нощта напредваше, и погледа ярките звезди. Всъщност не можеше да определи дали наистина са различни, или не, но предположи, че би трябвало да са.
Когато Гершом започна да хърка, Ксандер стана от пясъка, за да изследва околността.
По бреговата линия имаше десетки навеси и каруци, пълни със стока: бижута, дрехи, делви, чаши, защитни амулети и оръжия. На други места търговците разполагаха онова, което имат, на одеяла върху пясъка. Виждаха се гадатели и пророци, астролози и мистици, които разчитаха бъдещето и правеха предсказания. Накъдето и да погледнеше, Ксандер съзираше нещо вълнуващо. Вървеше сред тълпата широко ококорен от удивление.