Позяпа известно време невероятните бижута: обици, гривни и медни пръстени с разноцветни камъни. На следващата маса имаше амфори и чаши, но не бяха качествени. Не можеха да се мерят с онези, които правеше майка му. Той сподели това с продавача - дребен ядосан човечец, който го наруга. Ксандер се оттегли с танцова стъпка, докато човекът заплашваше да го окове във вериги. Не беше изплашен. Той бе герой, преживял бурята, и един търговец на грънци не можеше да го уплаши.
Спря се пред един навес, под който продаваха дрехи. Масата представляваше купчина от сандали, наметала и дълги до кръста туники от груб лен. Стоките бяха осветени от фенери, окачени в двата ъгъла. Ксандер се протегна и взе един малък сандал.
- За пет медника ще си тръгнат с теб - каза му кръглолика жена с липсващи предни зъби. - Но днес съм щедра към онези, които са оцелели от бурята. Затова си помислих, четири? Но пък виждам как ги гледаш, млади моряко, и сърцето ми се стопля. За теб ще ги превърна почти в подарък. Само някакви си три медника.
- Аз нямам пари - каза той.
- Нямаш пари - повтори тя и се наведе към него. - Но си красиво момче, а аз познавам един мъж, който ще ти ги купи, ако си добър с него. Искаш ли да се срещнете?
До Ксандер изникна нечия гигантска фигура.
- Не, не иска - каза Зидантас. После взе сандала от ръката на момчето и го огледа. - Това ще се разпадне по крака му при първия дъжд. Със същия успех може да носи и глинени сандали.
Жената изруга и хетът се засмя.
- Ела, Ксандер. Ако ти трябват сандали, от другата страна на плажа има навес с качествени стоки. Но нека първо да хапнем.
Получиха паница задушено и парче хляб. После Зидантас се дръпна встрани от празнуващите и седна на една скала. Двамата ядоха мълчаливо. Ксандер не бе осъзнавал колко е гладен. Когато приключиха със задушеното и хляба, той изтича до друга маса, където получи два медни сладкиша, и отнесе единия на Зидантас. Гигантът се ухили.
- Харесват ми, но от тях ме болят зъбите. Изяж и двата.
Момчето нямаше нужда от още подканяне и ги погълна моментално, а после облиза меда от пръстите си.
- Невероятно място - каза той.
Зидантас избърса няколко трохи от брадата си.
- Да, заливът е хубав, а Дебелия цар храни моряците добре. Ксандер се огледа и видя на известно разстояние от тях Хеликаон, който говореше и се смееше с моряците от един друг кораб.
- Златния има много приятели - каза той.
- Одисей е добър за приятел - отвърна Зидантас.
Момчето видя войници със странни конични шлемове и кожени нагръдници, който се движеха сред тълпите. Носеха дебели сопи.
- Бой ли ще има? - попита той.
- Обикновено стават един-два, преди да пукне зората - каза Зидантас. - Неизбежни са, когато сложиш на едно място силни напитки, леки жени и неколкостотин моряци. Войниците обаче бързо ще ги спрат. Ще счупят няколко глави.
- А има ли жертви?
Гигантът сви рамене.
- Знам за няколко моряка, които умряха тук. Глинени черепи. Но най-вероятно просто ще ги болят главите и ще страдах.
Ксандер отново погледна групата около Хеликаон.
- Защо Одисей да е добър за приятел?
Зидантас се засмя.
- Умът ти пърха като пеперуда, момче. По-добре поспи, утре ни чака дълъг ден.
- Но аз не съм уморен, Зидантас, наистина не съм. И не искам да изпусна нищо.
Наблизо видя гадател, който изучаваше ръката на един моряк, и го чу да прави предсказание за бъдещото забогатяване на мъжа.
- Откъде знае това? - прошепна той.
- Не го знае.
- А защо тогава хората му дават медници?
Зидантас се засмя.
- Защото са идиоти. Защото са доверчиви. И защото са моряци.
- Но и ти си моряк - отбеляза Ксандер.
- Да, но аз съм стар моряк. И могат да се издигнат цели дворци с медниците, които аз съм давал на онези, който са ми обещавали да ми прочетат бъдещето.
- Мога ли да те попитам още нещо?
- Ти си като кораб с товар от въпроси. Имам дъщеря като теб. Малката Тея. Винаги иска да разбере нещо. Откъде идват облаците? Как дъждът се качва до тях? Плавам по морето, за да се спася от това, момче.
- Затова ли плаваш по морето? Наистина ли?
Зидантас се засмя.
- Не, шегувах се. Момичетата ми липсват, особено Тея. Винаги плаче, когато тръгвам на пътешествие. И ме чака на плажа с майка си, когато се връщам. Скача и маха, и тича по брега. - Той се изкикоти. - Всички възрасти на децата са прекрасна гледка, но мисля, че пет е най-добрата. Та какъв беше въпросът ти?