После той пак разроши косата на Ксандер и тръгна към екипажа на „Ксантос”.
Момчето въздъхна. Вече не искаше да бъде герой. На този плаж имаше зли хора - убийци, които използваха кинжали в тъмното. Той стана, последва Ониакус и седна сред екипажа. Хората си говореха и се смееха, а Ксандер ги гледаше. Това бяха големи и силни мъже и той се чувстваше уверен в тяхната компания. Просна се на пясъка с глава, облегната върху ръката и заспа почти моментално.
Ако не бе прекарала две години на остров Тера, огнекосата Андромаха можеше и да не разбира истински точно колко скучен може да бъде животът. Тя размишляваше над това, докато стоеше на балкона на жалкия царски дворец, гледащ към Залива на сините сови. Не можеше да си спомни да е скучала като дете, докато си играеше в градините на прекрасния дом на баща си в Тива в полите на Плакос или тичаше сред пасищата в сенките на хълмовете. Тогава животът изглеждаше напълно лишен от грижи.
Пубертетът бе сложил край на тези простачки радости и тя се озова затворена в женските покои на двореца, зад високи стени под суровия поглед на възрастни матрони. В началото се бореше срещу потискащата атмосфера, но накрая се предаде на упоителната липса на събития и спокойното, почти безоблачно обкръжение. Трите й по-млади сестри я последваха една след друга. Те бяха по-красиви от нея, Затова ги показваха на перспективни ухажори, за да станат крави за разплод на принцовете от съседни царства. Предмета, разменени за договори и съюзи. Самата Андромаха бе висока и неприветлива, а пронизващите й зелени очи - заплашителни, според баща й - потушаваха всякакъв огън у всеки евентуален съпруг, затова я пратиха да служи по друг начин. Преди две години, когато бе на осемнадесет, тя замина, за да стане жрица на остров Тера.
Това не беше акт на благочестивост. Храмът изискваше девици с царска кръв, които да извършват нужните ритуали, и владетелите получаваха златни дарове, когато изпратеха дъщерите си да служат там. Андромаха бе „продадена” за два сребърни таланта. Не толкова, колкото получи баща и за двете си дъщери, задомени в хетската царска линия, и определено по-малко от сумата, обещана за най-младата й сестра - златокосата Палесте - при сватбата й за троянския герой Хектор.
И все пак баща и бе доволен, че обикновеното момиче със студените зелени очи е свършило някаква работа на царството. Андромаха добре помнеше нощта, в която й съобщиха каква е съдбата й. Той я извика в личните си покои и те поседяха заедно на позлатения диван. Царят бе ловувал през деня и сега вонеше на конска пот, а по ръцете му имаше засъхнала кръв. Дори изкъпан и облечен в коприни, Ектион не беше привлекателен мъж, но сега приличаше повече на козар, отколкото на цар. Дрехите му бяха изцапани от пътя, рядката му брада - неизбръсната, а очите - зачервени от умора.
- Ще пътуваш до Тера, за да станеш жрица на Минотавъра - каза й той. - Зная, че тази задача е тежка, но ти си силно момиче. - Тя стоеше мълчалива, загледана в грозния си баща. Тишината разпали гнева му. - Сама си си виновна. Много мъже предпочитат не толкова красиви жени. Но ти дори не се опита да се харесаш на някой от ухажорите, които ти намерих. Нито усмивка, нито някоя окуражителна дума.
- Намери ми само скучни мъже - каза тя.
- От добри семейства.
- Е, татко, сигурна съм, че след като продаде сестрите ми, без друго ще забогатееш.
- Ето това имам предвид! - извика Ектион. - Всичко звучи грозно, когато излиза от устата ти. Сестрите ти ще са щастливи със своите деца и богатството на съпрузите си. Малката Палесте вече е сгодена за Хектор. Тя ще живее в златната Троя, омъжена за най-великия им герой. Той ще я почита и тя ще бъде щастлива.
- А това е, без съмнение, едничката ти грижа, татко - отвърна Андромаха с нежен глас. Той я изгледа сурово. - Какво ще правя на Тера? - попита тя.
- Какво ще правиш? Нямам представа какво правят жените там. Успокояват сърдития бог. Извършват жертвоприношения. Може и просто да пеят, откъде да зная! Там няма мъже.
Тя усети злобата в последното изречение.
- Е, най-сетне някакво щастие - отвърна му спокойно. - Вече съм нетърпелива да замина.