Над скалите вееше бриз, докато Андромаха се спусна до главната порта и стръмния път, водещ към плажа. Видяха я още двама стражи. Не я познаваха и затова не се поклониха, а просто и направиха път, когато мина край тях.
Колко е лесно само, помисли си тя. Но пък кой би предположил, че царската дъщеря, жрицата от Тера, би имала желание да напусне безопасността на двореца и да броди сред огрубелите и агресивни мъже от морето.
Мисълта й подейства отрезвяващо. Там нямаше войници, които да я пазят, а тя не носеше оръжие. Но опасността не я накара да забави крачка. Само ускори пулса й.
С приближаването към брега, музиката стана по-силна и тя видя пияни мъже и жени, които танцуваха заедно. Встрани от тях се съвкупяваха група хора. Тя погледна най-близката двойка. Задникът на мъжа се движете нагоре-надолу и тя виждаше дебелия му пенис, който пронизваше момичето под него. Андромаха се загледа в нея. Очите им се срещнаха. Момичето и се ухили и вдигна вежди. После й смигна, Андромаха се усмихна в отговор и продължи нататък.
Докато вървеше сред масите, видя, че повечето са покрити с евтини и зле направени стоки. Един мъж се приближи към нея, вдигна туниката си и размаха мъжеството си към нея.
- Колко искаш за една езда, момиче? - попита той. Андромаха изгледа мърдащия пенис строго, а после премести зелените си очи върху собственика му.
- Последния път, когато видях нещо толкова малко, то изпълзя от ябълка - отвърна тя. Две жени наблизо се разсмяха.
- Хей, сега стана дори още по-мъничко! - извика една от тях.
Андромаха продължи да си проправя път сред тълпата. Малко встрани голяма група хора се бяха струпали около мъж, застанал върху празна маса. Той вдигна ръце и всички закрещяха.
- Искате ли да чуете истинска история? - извика той.
- Не, искаме една от твоите - отвърна някой от хората. Смехът на мъжа бе оглушителен.
- Тогава ще ви разкажа за ужасно чудовище с едно-единствено око, високо колкото десет мъже, със зъби като дълги мечове.
И тълпата утихна на мига.
Хеликаон винаги се радваше на изпълненията на Одисей. Човекът не просто разказваше измислици, но и ги изиграваше. Ето сега, например, четирима мъже държаха дървената маса и я люлееха напред-назад, за да покажат палубата на кораб. Одисей балансираше върху нея и разказваше историята за могъщата буря, която отнесла „Пенелопа” на омагьосан остров. Някъде зад гърба му част от екипажа на галерата заблъска барабани, които да представляват мълниите, а други свирукаха пронизително през равни интервали. Хеликаон не беше чувал тази история преди и се настани удобно, за да се наслади на изненадите. Внезапно Одисей скочи от масата.
- И се озовахме на странен плаж - каза той. - А точно отвъд него се издигаха най-високите дървета, които бях виждал, изкривени и злокобни. Точно когато си мислехме, че сме в безопасност, се разнесе ужасяващ глас.
Зад гърба му шестима от моряците от „Пенелопа” извикаха едновременно:
- Подушвам кръв!
През тълпата премина тръпка на паника, примесена с удоволствие. Моментът беше избран страхотно.
- Това беше огромно създание с едно-единствено око в центъра на челото си. Зъбите му бяха дълги и остри. Дотича откъм дърветата и хвана един от хората ми за кръста, а после го вдигна високо. После го разкъса на парчета с ужасните си зъби.
В този момент Хеликаон видя неколцина от екипажа на Коланос, които си проправяха път към него сред тълпата. Очите му затърсиха сред хората наоколо и откриха Зидантас, Ониакус и неколцина от мъжете от Ксантос, които също се приближаваха, докато следяха напрегнато микенците.
Сега Одисей почти викаше, докато описваше приключението с циклопа. По лицето и брадата му блестеше пот. Публиката бе обхваната от транс, изпълнението, както винаги, кипеше от енергия и приковаваше вниманието.
Хеликаон се огледа. Никой от войниците на Дебелия цар не се виждаше наоколо. Микенците бяха привидно невъоръжени, но единият носеше кожен жакет, под който можеше да се скрие кинжал. Най-вероятно нямаше да направят нищо. Дебелият цар беше безпощаден към онези, който нарушаваха законите му. По-голямата част от богатството му идете от корабите, изтеглени на плажа, а главната причина да избират именно неговия бряг бе в ответната гаранция за безопасност за екипажа и товара им.
Въпреки това трябваше да е предпазлив. Хеликаон се оттегли към задните редове на публиката, а после сви наляво, за да заобиколи тълпата и да се срещне със Зидантас.