И тогава видя жената.
Тя стоеше зад останалите, облечена в дълга зелена рокля и наметало в същия цвят. На светлината на огньовете и луната бе трудно да се различи цветът на косата и, но се виждаше, че е дълга, с гъсти къдрици, пристегната встрани от лицето й. И какво лице! Изглеждаше като богиня. Не кокетно хубава, а зашеметяващо красива. Устата на Хеликаон пресъхна. Не можеше да спре да я гледа. Тя го видя и той почувства силата на очите и. Погледът бе хладен, но заедно с това и странно предизвикателен. Той преглътна с усилие и тръгна към нея. В този миг изражението й се промени и очите й скочиха към нещо зад рамото му.
Хеликаон се завъртя. Мъжът с кожения елек стоеше зад него с нож в ръка. Убиецът се хвърли напред, но той се отдръпна от пътя на протегнатото острие и сграбчи китката на нападателя, издърпвайки го встрани от тълпата. После заби глава в носа му. Зашеметен и с разкървавен нос, убиецът отстъпи. Хеликаон го последва и отново го удари с глава. Коленете на микенеца поддадоха и той падна в пясъка, а кинжалът се изплъзна от пръстите му. Хеликаон го вдигна, заби острието в гърлото на мъжа, а после го извади. Във въздуха плисна кръв.
Историята на Одисей все още държеше вниманието на публиката и никой в тълпата не бе видял кратката битка. В началото кръвта бликаше, а после, докато човекът умираше, започна спазматично да бълбука. Хеликаон се изправи и се огледа за още нападатели, но видя само Зидантас, който се приближаваше откъм тълпата.
- Съжалявам - каза той унило. - Трябваше да съм до теб. Но го изиграха хитро. Наблюдавахме грешните хора.
Хеликаон стоеше смълчан и гледаше мъртвеца. Мъжът беше млад, с къдрава тъмна коса. Някъде го чакаше жена или любима, и родители, които са го отгледали. Беше играл игри с другите деца и бе мечтал за ярко бъдеще. Сега лежеше на пясъка, изгубил живота си. Хеликаон се почувства опустошен.
- Добре ли си? - попита Зидантас.
Той се обърна към мястото, където бе стояла жената, ала нея я нямаше. Потрепери. После го удари познатата болка в главата, която се появяваше винаги след битка - пулсираща тежест в тила, която се разпростираше до темето. Осъзна, че Вола го гледа с тревога в очите.
- Добре съм.
Зидантас не изглеждаше убеден. Ониакус си проби път през тълпата и дойде при тях.
- Микенците се върнаха на галерите си - каза той. После видя мъртвеца и прокле. - Съжалявам, господарю, трябваше да съм тук. Те ни излъгаха, като…
- Вече обясних - прекъсна го Зидантас. - Е, нищо лошо не се е случило. Един микенец по-малко на света. Откъдето и да го погледнеш, плодотворна нощ.
Одисей завърши историята си и избухнаха гръмки възгласи. Ониакус изруга.
- Изпуснах финала - оплака се морякът.
- И той го изпусна - каза Хеликаон и посочи трупа. - Нека се оттеглим.
Хвърли кинжала до тялото и тръгна към лагерния огън на „Ксантос”. Зад тях някой изкрещя и тълпата се скупчи около трупа. Хеликаон взе кана с вода и отпи дълбока глътка. После поля вода върху ръцете си, за да отмие кръвта. На светлината на огъня видя, че и по туниката му има петна.
Одисей дойде при тях. Носеше парче плат, с което бършеше потта си и се свлече до Хеликаон.
- Остарях твърде много за тези атлетични изпълнения - каза той. - Трябва да си поговоря сериозно с мръсниците, които държаха масата. Проклет да съм, ако не се опитваха да ме изсипят на пясъка.
Наистина изглеждаше уморен. Хеликаон обгърна рамото на по възрастния мъж с ръка.
- Над целия свят ще падне мрачно униние, ако спреш да разказваш историите си.
- Да, публиката беше добра тази нощ. Преди разказвах историята с два циклопа. Странно, че с един става по-добре. Явно… явно така е по-ужасяващо и в същото време жалко. - Той се наведе по-близо до Хеликаон. - Предполагам, че мъртвецът е от екипажа на Коланос?
- Да.
- Никога не съм го харесвал. Веднъж бях с него на един пир. Нито веднъж не се изпърдя, а аз не вярвам на хора, които не пърдят по пирове. - Хеликаон се засмя с глас. - Но не го подценявай, младежо - продължи Одисей. - Той е ужасно жесток човек. В Микена го наричат Сломителя на сърца.
- Ще внимавам, приятелю. Кажи ми, докато разказваше не видя ли случайно жена със зелено наметало? Изглежда като богиня.
- Всъщност видях я. Беше отдясно. Защо? Да не те е ограбила?
- Мисля, че да. Изгубих си акъла.
Одисей се наведе напред, пое каната с вода и отпи. После я остави и се оригна шумно.
- Мъжете винаги трябва да внимават при избора на жени. Или да следваме примера на египтяните и да си взимаме по двадесетина и повече. Така една-две по-лоши няма да се набиват на очи.