- Мисля, че Пенелопа ще е заинтересована да чуе това ти мнение.
Одисей се изкикоти.
- Да, ще бъде. И ще ме удари по главата. Но пък аз извадих късмет, момко. По цялата зелена земя няма втора като моята Пенелопа. Не мога да си представя да споделям живота си с друга. Може би и ти ще намериш нещо такова в Креуса?
Хеликаон го изгледа.
- Не и ти! Дали ще се намери човек, който да не е чул за предложението на Приам?
- Чух, че си я отказал. И че царят на Троя не е много щастлив от това.
- Неговото щастие никак не ме засяга. А що се отнася до Креуса… спомням си, че се опитваше да намериш нещо хубаво, което да кажеш за нея. И какво намери накрая? А, да. „Има добър глас за говорене.”
- Ами така си е - каза Одисей с широка усмивка. - А и е чудесна за гледане. Зашеметяваща всъщност. И не е слаба. Все пак разбирам какво имаш предвид. Не бих рискувал буря, за да се прибера у дома, ако ме чака такава жена. Но знаеш ли какво, според мен трябва да се ожениш за нея, а после да си построиш още няколко двореца около Великата зеленина и да си сложиш по една дружелюбна жена във всеки от тях. Казват, че египтянките са най-добрите. Построй си огромен дворец. Работната ръка в Египет е евтина. Чувам, че можеш да си купиш стотици роби.
Хеликаон поклати глава.
- Не искам повече дворци, Одисей. - Главоболието се влоши и той разтри очи.
- Жалко, че Фаедра не е царска щерка - продължи Одисей. - Ето това е жена, която може да зарадва сърцето на всеки мъж.
- Тя има много достойнства.
- Но ти не я обичаш?
Хеликаон сви рамене.
- Не зная какво точно означава това, приятелю. Как да разбера?
Одисей обви кърпата около раменете си и изпъна гръб, за да се разкърши.
- Помниш ли как се упражняваше с дървени мечове? Всички движения, парирането, контраатаките, правилното разположение на краката и усилието винаги да си в равновесие?
- Разбира се. Ти беше суров учител.
- И си спомняш първия път, когато се озова в истинска битка, в която се проливаше кръв, а във въздуха се носеше страхът от смъртта?
- Да.
- Движенията са същите, но разликата е по-голяма от Великата зеленина. И с любовта е така, Хеликаон. Можеш да прекараш много време с една курва, да се смееш и да изпиташ истинско удоволствие. Но когато те удари любовта… ех, разликата е огромна. Ще чувстваш по-голяма радост от докосването на ръката й и от усмивката й, отколкото от сто страстни нощи, с която и да е друга. Небето ще е по-синьо, слънцето - по-ярко. Ах, тази нощ Пенелопа ми липсва…
- Сезонът почти свърши и ще се прибереш у дома за през зимата.
- Да, нямам търпение.
Одисей пак вдигна каната и отпи голяма глътка.
- Диомед помоли да ти напомня за него - каза Хеликаон. - Надява се да му позволиш да плава с теб, когато порасне.
Приятелят му се изкикоти.
- Той е чудесен смел малчуган. Колко е голям?
- Скоро ще навърши дванадесет… и не е толкова малък. Един ден ще стане чудесен цар, ако боговете позволят. Боях се, че може да е като баща ми, студен и безчувствен. За щастие е наследил духа на майка си.
- В онзи ден ме изненада, Хеликаон - каза Одисей. - Но това бе приятна изненада и ти прави чест.
Преди другият да отговори, неколцина войници с конични шлемове и бронзови нагръдници се приближиха до огъня. Първият се поклони ниско.
- Господарю Хеликаон, царят моли да го посетиш.
Хеликаон се изправи.
- Кажи му, че за мен е чест да съм поканен. Ще дойда веднага след като отида на кораба, за да си облека дрехи, достойни за царски дворец.
Войниците отново се поклониха и се оттеглиха. Одисей също се надигна на крака.
- Вземи Аргуриос и спътника му със себе си - каза той. - Сигурен съм, че биха искали да срещнат царя.
- Не съм в настроение за микенска компания, Одисей.
- Тогава го направи заради стария си учител.
Хеликаон въздъхна.
- За теб ще сляза и в Хадес. Добре. Ще прекарам вечерта, умирайки от скука в компанията им. Но искам да направиш нещо за мен, може ли?
- Разбира се, момко.
- Виж дали ще откриеш богинята. Бих искал да се срещна с нея.
- Вероятно е ликийска курва, която ще ти лепне някоя болест.
- Нищо, пак я намери. Сигурно ще се върна преди съмване.
- Добре. С удоволствие ще си говоря с нея, докато се чука с моряците ми.
9
ПРЕДСКАЗАНИЕТО НА АНДРОМАХА
ОДИСЕЙ ГЛЕДАШЕ ВЪРВЯЩИЯ КЪМ „КСАНТОС” Хеликаон. Гигантът Зидантас отиде с него, нащрек за още микенски убийци. Господарят му хвана едно въже и се изкатери по кораба.