Ако я чакаше женитба с кой да е друг, а не с Хектор, в храма щяха да я приемат с отворени обятия. Щяха да оценят смелостта и, и да се шегуват за глупостта на мъжете. Хектор обаче бе син на Хекуба, царицата на Троя - най-големият благодетел на Храма на Коня. Сестринството нямаше да стори нещо, което да обиди подобна велика сила. Не, те щяха да посрещнат Андромаха с топлота, а после да я качат на следващия кораб към източния бряг, а вероятно и да поставят охрана около нея.
Тогава си помисли за Калиопа, но не каквато беше на изпълненото им със сълзи сбогуване, а на Пиршеството на Деметра предната есен. Беше танцувала под звездите, а голото й тяло блестеше на светлината на огъня. Висока, силна и безстрашна. Тя нямаше да им позволи да пратят Андромаха да се омъжи без любов.
Още една причина да не може да се върне у дома. От всички жени на Тера, Калиопа бе най-щастлива там. Омразата, която изпитваше към мъжете, означаваше, че островът е единственото място на този свят, където може да живее в мир. Където смехът й да ехти и душата й да е свободна. Връщането на Андромаха и последвалият смут можеха да доведат до прогонването на Калиопа от Тера.
Над морето повя хладен вятър и тя придърпа наметалото плътно около себе си. Мина известно време. Знаеше, че трябва да се връща в двореца на Кигон, но не желаеше да изостави свободата, която й предлагаше плажът.
- Мястото ти не е тук - чу мъжки глас зад гърба си.
Обърна се, подготвила сърдит отговор. После видя, че това е разказвачът. На лунната светлина грозотата му изглеждаше като от друг свят. Можеше да си представи как от главата му излизат рогата на Дионисий.
- И къде ми е мястото? - попита го.
- Как къде, в някоя от историите ми, разбира се. Приятелят ми беше прав. Наистина приличаш на богиня. Но не си, нали?
Той седна на един камък до нея. Сега луната бе пълна и Андромаха видя, че лицето му, макар и грозно, носеше някакво момчешко очарование.
- Аз съм Одисей - представи се мъжът. - А ти не отговори на въпроса ми.
- Да, богиня съм - отвърна тя. - Ще те оставя да познаеш коя.
- Артемида Ловджийката.
- Значи не Афродита? Какво разочарование.
- Не съм много наясно как изглеждат боговете в действителност - призна той. - Но мисля, че богинята на любовта би имала по-големи цици. И очите й ще са топли и подканващи. Не, мисля, че Артемида ти отива повече. Кажи ми, че можеш да стреляш с лък.
Андромаха се засмя.
- Наистина мога.
- Знаех си! Някоя от тези смешни египетски глезотии или истински фригийски лък от рог, дърво и кожа?
Тя се усмихна.
- На Тера имахме и двата вида и да, предпочитам фригийския.
- Аз имам лък, който никой друг не може да обтегне - каза й Одисей. - Много ми е смешно да гледам как силни мъже почервеняват от усилие. Могъщо оръжие. Веднъж пуснах стрела към луната. На нея имаше въже и така я използвах, за да изтегли кораба ми от плажа.
- Доста здраво въже ще да е било - отбеляза Андромаха.
Той се засмя.
- Харесваш ми, момиче. Откъде идваш в действителност и какво правиш тук сред курвите и моряците?
- Откъде знаеш, че не съм курва?
- И да беше, пак не би стояла тук, защото на този плаж няма мъж, който да може да си позволи цената ти. Е, с изключение на Хеликаон, може би. Та какво си?
- И къде ми е мястото? - попита го.
- Как къде, в някоя от историите ми, разбира се. Приятелят ми беше прав. Наистина приличаш на богиня. Но не си, нали?
Той седна на един камък до нея. Сега луната бе пълна и Андромаха видя, че лицето му, макар и грозно, носеше някакво момчешко очарование.
- Аз съм Одисей - представи се мъжът. - А ти не отговори на въпроса ми.
_ Да, богиня съм - отвърна тя. - Ще те оставя да познаят коя.
- Артемида Ловджийката.
- Значи не Афродита? Какво разочарование.
- Не съм много наясно как изглеждат боговете в действителност - призна той. - Но мисля, че богинята на любовта би имала по-големи цици. И очите й ще са топли и подканващи. Не, мисля, че Артемида ти отива повече. Кажи ми, че можеш да стреляш с лък.
Андромаха се засмя.
- Наистина мога.
- Знаех си! Някоя от тези смешни египетски глезотии или истински фригийски лък от рог, дърво и кожа?
Тя се усмихна.
- На Тера имахме и двата вида и да, предпочитам фригийския.
- Аз имам лък, който никой друг не може да обтегне - каза й Одисей. - Много ми е смешно да гледам как силни мъже почервеняват от усилие. Могъщо оръжие. Веднъж пуснах стрела към луната. На нея имаше въже и така я използвах, за да изтегли кораба ми от плажа.