- Дай на Фия нещо за ядене - каза й той. - Аз ще изчакам лечителя и ще видя как е майката.
Фаедра се усмихна на момиченцето и донесе малко пресен хляб и мед. След като се нахрани, Фия благодари на жената и известно време седяха в тишина. Детето не знаеше какво да каже.
Фаедра си наля чаша вино, към което добави вода.
- Ти богиня ли си? - попита накрая Фия.
- Някои мъже са ми казвали, че съм - отвърна жената с широка усмивка.
- Това твоят дом ли е?
- Да. Харесва ли ти?
- Много е голям.
- Така е.
Фия се наведе напрел и протеина:
- Не зная обаче кой бог е той. Отидох до светилището и го видях. Да не би да е Повелителя на сребърния лък?
- Той е повелител на много неща - отвърна Фаедра. - Искаш ли още хляб?
- Да, благодаря.
Жената и каза да си вземе, а после донесе кана студено мляко и напълни една чаша. Фия я изпи. Вкусът беше неописуем.
- И така - продължи жената. - Майка ти се е разболяла и ти си отишла до светилището, за да потърсиш помощ. Там е много високо и опасно. А има и глутници диви кучета.
Момиченцето не знаеше как да отговори, затова не каза нищо.
- Била си много смела - каза накрая Фаедра. - Майка ти има късмет. Какво стана с косата ти?
- Майка ми я отряза. Имам бълхи. - Отново почувства срам.
- Тази нощ ще ти приготвя баня. И ще намерим някакви мазила за тези ухапвания и драскотини по ръцете ти.
Междувременно богът се върна. Беше сменил дрехите си и сега носеше бяла туника до коленете, поръбена със сребро. Дългата му черна коса бе прибрана назад и завързана на опашка.
- Майка ти е много слаба - каза той. - Но сега спи. Лечителят ще идва всеки ден, докато не се оправи. И двете можете да останете тук, докато желаете. Фаедра ще намери работа на майка ти. Това отговаря ли на молитвите ти, Фия?
- О, да - каза момиченцето. - Благодаря ти.
- Тя се чудеше дали не си Аполон - вметна Фаедра с усмивка.
Мъжът коленичи до Фия и тя погледна в ярките му сини очи.
- Името ми е Хеликаон - каза й. - И не съм бог. Разочарована ли си?
- Не - отвърна момиченцето, макар че всъщност беше.
Хеликаон се изправи и се обърна към Фаедра.
- Идват търговци. Известно време ще съм зает с тях.
- Все още ли планираш да отплаваш за Троя утре?
- Трябва. Обещах на Хектор, че ще присъствам на сватбата му.
- Сега е сезонът на бурите, Хеликаон, а пътят по море е почти цял месец. Това обещание може да ти струва скъпо.
Той се наведе и я целуна, а после излезе от стаята.
Фаедра седна до Фия.
- Не се разочаровай, малка моя. Той наистина е бог. Просто не го знае.
По-късно, когато детето бе изкъпано и сложено да спи, Фаедра седеше под портика и гледаше мълниите. Хладният вятър носеше свежест над градината и изпълваше въздуха с уханието на жасмин от дърветата до западната стена. Сега усещаше умора и странна меланхолия. Това бе последната нощ на Хеликаон в Кипър. Сезонът почти бе свършил и той щеше да отплава с новия си кораб към отдалечената на стотици мили Троя, а после на север към Дардания за през зимата. Фаедра очакваше нощ на страсти и топлина, твърдостта на тялото му, вкуса на устните му върху нейните. Вместо това той се върна в къщата с изнемощялото от глад и нахапано от бълхи дете на беззъбата курва, която Вола бе донесъл по-рано.
В началото това я ядоса, но после остана само чувството на неудовлетвореност.
Защитена от дъжда, Фаедра затвори очи и си представи детето. Избръснатата му глава бе нахапана от буболечките, лицето му беше слабо и бледо, а очите - широки и изплашени. Малкото момиченце сега спеше в стаята до тази на майка си. Фаедра имаше желание да я прегърне, да я притисне до себе си и да я целуне по бузата. Искаше да махне болката и страха от тези големи сини очи. Но не го стори. Просто отметна одеялото, за да може слабото дете да се качи на широкото легло и да отпусне глава на меката възглавница.
Спокойни сънища, Фия. Тук си в безопасност.
- Ти жена му ли си?
- Не. Той е един от моите дарители. Аз съм като майка ти - една от девиците на Афродита.
- Вече няма дарители - каза Фия сънено.
- Заспивай.
Разбира се, че нямаше дарители, помисли си Фаедра. Майката беше грозна и слаба, преждевременно остаряла.
„Както остаряваш и ти!“ - помисли си. Макар и младолика, Фаедра приближаваше тридесет и пет. Скоро и нейните дарители щяха да я изоставят. Ядоса се. Кой го е грижа какво ще направят? Сега съм богата.