Те, меко казано, не бяха впечатлени. Не че това ме спря да дрънкам. Пренебрегнах всички знаци. Всички до един: изразителното въртене на очите, леките усмивки със стиснати устни. Гмурнах се в най-дълбокото, при акулите, сляп за онова, което ставаше около мен в кухнята; чудовищните количества храна, които се трупаха в малките ниски хладилници и рафтовете за mise-en-place[31]. Пропуснах да забележа точенето на ножовете, внимателното подреждане и сгъване на кухненските кърпи на купчини в ъгъла, запасяването с допълнителни любими тигани, лед, тенджери за варене на вода, запаси и резерви от всякакъв вид. Те бяха като морски пехотинци, подготвящи се за обсадата на Ке Сан[32], а аз не забелязах нищо.
Трябваше да забележа този добре отработен ритуал и неговото предназначение, да проумея нивото на изпълнението тук, във владенията на Марио, да преценя опита им, да видя, че тези тромави гиганти работят в ритъм и такт, което им позволяваше да танцуват безмълвно един около друг в тясното пространство край линията, без дори да се блъснат или да направят излишен жест. Те се въртяха от дъската за рязане към печката с движение, което вземаше дъха c пестеливостта си, вдигаха огромните тенджери от 150 килограма за подготовка на бульони, подхвърляха си телешкия бут като пиленце, бланшираха стотици килограми паста и всичко това, докато слушаха, без да коментират, моите безкрайни, преувеличени и безсмислени приказки. Би трябвало да проумея техния писклив женски жаргон, как се наричаха закачливо с женски имена, мистериозните им изражения, да осъзная защо бяха такива: те бяха крайният резултат от години съвместна работа в ограничено пространство под огромно напрежение. Трябваше да го разбера. Но не успях. Провалих се.
Час по-късно дъската бе окичена с повече поръчки, отколкото бях виждал в живота си.
Поръчка след поръчка продължаваха да валят като из ведро, една върху друга, сервитьорите крещяха, маси за десет, маси за шест, идваха все повече и повече, без отлив, просто безспир, без миг покой, настъпващ, късащ нервите прилив от поръчки. И всички бяха на италиански! Дори не можех да разбера повечето от тях, камо ли какво ми крещяха тези сервитьори! Сезонните готвачи на Марио имаха същата колекция от невъзможни за проумяване кодови наименования за всяко блюдо, още по-неразбираеми и безсмислени. На всеки няколко секунди се чуваха викове „Поръчката!“, „Вдигай!“, и „Пожар!“, излизаше още храна, влизаха още поръчки, интеркомът грачеше неуморно, тъй като барманите от горния етаж също поръчваха храна. От титаните се надигаха пламъци с височина три стъпки, грилът бе претъпкан от бавно въртяща се редица пържоли, шишчета, рибени филета, омари. Пастата се бланшираше, изплакваше и пренасяше на огромни партиди в димящи цедилки, падаше навсякъде и подът скоро се покриваше със лепкави спагети а ла китара, лингуини, гарганели, талиерини, фузили[33], които стигаха до глезените. Гoрещината беше убийствена като в ада. Потта течеше, капеше в очите ми и ме заслепяваше, докато се въртях на мястото си като пумпал.
Борех се, потях се и се мъчех да поддържам най-доброто темпо, Тайрън хвърляше цвъртящи метални табли под грила, а аз привидно се държах, но затъвах все повече и повече с всяка следваща поръчка. В редките случаи, когато можех да вдигна глава и да погледна дъската, буквите ми приличаха на клиновидно писмо или на санскритски — неразбираеми.
Бях загубен. Тайрън трябваше да помогне на помощника си.
Накрая посегнах да взема тигана за соте и се изгорих.
Извиках високо, изтървах тигана, osso bucco milanese[34] се разпиля на пода и на дланта ми се появи малък червен мехур. Аз съвсем глупашки — ама толкова невероятно глупашки, че сам се чудя на акъла си, попитах затрупания c работа Тайрън дали има някакъв крем против изгаряне или лейкопласт.
Е, това беше капката, която преля чашата. В кухнята на Марио настъпи пълна тишина. Всички гледаха огромния готвач и неговия безпомощен и глупав помощник. Поръчките като по някаква ужасна и поетична магия спряха да идват за един безкраен и ужасен момент. Тайрън се обърна бавно към мен, изгледа ме отвисоко с кървясалите си очи, потта падаше на едри капки от носа му, и рече:
31
Миз-ан-плас — свеждане на действията на готвача до минимум, определение, въведено в Кулинарния институт на Америка, буквално от френски „всичко на мястото си“ — организиране и подреждане на съставки — разфасовки месо, мезета, сосове, подправки, прясно нарязани зеленчуци и др., в специални ниски хладилници и на една ръка разстояние. — Б. пр.
33
Спагети а ла китара (ит.) — дебели спагети с порьозна структура, която позволява на соса да ги напоява добре; лингуини — лентообразна тънка паста; гарганели — вид яйчена паста, подобна на пене, но с форма на малка сплесната тръбичка; талиерини (талиателе) — лентообразна паста, широка около 1 см; фузили — лентообразна паста със спираловидна форма. — Б. пр.