След това беше особено мил с мен. Позволяваше ми да стоя и да гледам как всяка нощ украсява количката за сервиране — работа, която запазваше само за себе си: да подрежда и гарнира печените меса в сребристата количка на колелца. Редеше бял праз лук и изрязани розички от домати като мозъчен хирург, тананикайки си, предчувстващ, че скоро никой повече няма да прави така.
Моето последно гордо изпълнение в КИА бе торпилирането на една опасна глупост, която се планираше за церемонията по завършването. Събитието трябваше да се проведе в голямата зала — бившата църква в основната сграда. Моите съученици обсъждаха идеята да направят произведение от пастилаж, марципан, шоколадови скулптури и сватбени торти, за да удивят своите любими роднини и гаджета, които щяха да присъстват на церемонията. Бях виждал какво можеха да направят и най-ревностните сладкари — бях виждал произведенията на техния инструктор (повечето бяха ужасни), така се получава, когато майсторът започва да мисли, че е повече художник, отколкото занаятчия. Бях виждал много прехвалени торти за тържества и годишнини с Никсън, направен от шоколад върху камея от пастилаж, който говори по телефона с астронавтите от „Аполо“ в космическия модул, изработени също от шоколад върху пастилаж. Не бих искал моите приятели и семейство да гледат подобни ужаси.
Но не исках и да стана убиец на радостта, да заглуша ентусиазма в този празничен и щастлив момент, като бъда циничен и негативно настроен. Това щеше да прилича на поведението ми във „Bacap“, а онези дни бяха останали далеч зад мен, поне така исках да мисля. Предпочетох една подла стратегия, за да сложа край на това оскърбление. Преследвайки собствените си цели, поисках да ми позволят да участвам в десерта за празненството, дори предложих да им покажа скицата на моя проект.
Това щеше да бъде лоена скулптура в човешки размери, изобразяваща бебето Иcyc c нож и меч в малките си ръчички, държан от обожаващата го Дева Мария. Излишно е да казвам, че направената от говежда лой Мадона хвърли в ужас комитета по дипломирането. Но вместо да засегнат моята смущаваща искреност, моята, макар и дяволски откачена религиозност, те осуетиха целия проект. Една Сикстинска капела от животинска мас не беше нещо подходящо за очите на всички онези родители и официални гости. А и кой знае какво можеше да се случи, ако бяха одобрили моето предложение? Какви ли други откачени картини от личния ад на всеки от нас можеха да се озоват върху покривките на Голямата зала!
Така че последвалата церемония бе пощадена от гледката на разлагащи се желета, представящи как Мойсей разделя Червено море, или от топящи се сватбени торти. Няколко дни по-късно получих дипломата си. Сега бях завършил най-доброто кулинарно училище в страната — бях ценна стока на пазара на труда, имах опит в работата, имах речник и криминално мислене.
И представлявах опасност за себе си и за другите.
Завръщането на Мал Карне
Моето триумфално завръщане в Провинстаун — преполовил учебната програма на КИА, с „Професионалният готвач“ и „Ларус по гастрономия“ под мишница и глава, пълна с полуопечени идеи и техники, които бях видял и може би опитал няколко пъти, аз се присъединих към старите си приятели в „Дреднаут“, за огромна изненада и учудване. Недостатъчното знание може да бъде опасно и досадно… но в действителност аз бях научил и някои полезни неща. Докато ходех на училище, работех през уикендите в заведения в града, вече имах опит на станция и бях ентусиазиран относно новите си, макар и скромни умения. Бях твърдо решен да работя повече, да стоя до по-късно и по всякакъв начин да впечатля моите стари мъчители от бандата на Марио.
Димитри готвачът на паста, беше с години по-възрастен от мен. Тогава бе в средата на трийсетте, пълнеещ, с очила c дебели рамки и добре поддържани засукани мустаци като кормило на велосипед — различен от останалите готвачи при Марио. Роден в САЩ от баща руснак и майка германка, той беше единственият друг готвач в Пи-таун, който бе учил в кулинарно училище — в неговия случай това бе училище към xотел в Швейцария. Макар да твърдеше, че бил изгонен, защото демонстрирал как се танцува туист в залата за хранене на училището, винаги съм се съмнявал в тази версия. Той стана вторият човек, който имаше огромно влияние в моята кариера.