Мамино детенце, самотник, интелектуалец, запален читател и истински лакомник, Димитри беше човек на езотеричните умения и апетити: комарджия, философ, градинар, въдичар, говореше свободно руски и немски, както и английски. Обичаше старинните фрази, тънкия сух сарказъм, военния жаргон, местния диалект, кръстословиците и пъзелите в „Ню Йорк Таймс“, към които бе безнадеждно пристрастен.
Именно от плодовития мозък на Димитри научих онова, което щях да опозная като „Мариоезик“. Умен, параноиден, силно предразположен към цупене, той едновременно забавляваше и ужасяваше своите колеги с безбройните си несполуки, превзета маниерност и склонност да предизвиква трагикомични бедствия. Любител на пресилването и драматичните хиперболизации, Димитри се самоунижи след особено неприятния край на любовна връзка, като избръсна главата си гола. Това само по себе си бе ясно заявяване на унижението и мъката му, но той задълбочи нещата до максимум; не само извади на показ снежнобелия си череп пред света, но отиде на плажа, седна там и пи като смок, докато девствената кожа на невиждалата му слънце глава изгаряше под ултравиолетовите лъчи на жаркото юлско слънце. Когато на другия ден се върна на работа, беше не само плешив като буркан, а като аленочервен буркан — главата му приличаше на яркочервена ягода — блестящ и сълзящ череп, олицетворение на нещастието. Никой не говори с него, докато отново не му поникна коса.
Димитри гледаше на себе си като на ренесансов човек, хемингуейски тип, който пие здраво и разказва истории, но бе напълно под чехъла на майка си — строга, абсолютно Идеална във всичко гинеколожка, чиито всекидневни обаждания в кухнята на Марио ние имитирахме:
— Альоооу, Димитри там ли е?
Бяхме се срещнали, разбира се, предишната година, когато той ме познаваше, без съмнение, като Мал. Но сега бях готвачът на грила, студентът от КИА, любопитен и рядък екземпляр. На Димитри бе позволено да говори с мен. Срещата ни беше като тази на Хънт с Лиди[50] — светът вероятно би бил по-добро място, ако не беше се случила, но пък така бе по-забавен.
Димитри се страхуваше от външния свят. Той живееше целогодишно в Кейп и си въобразяваше, че е гражданче. Беше си изработил доста добра имитация на акцента на местните португалски рибари. Но както казват британците, беше от друго тесто. Пиехме заедно след изтощителната работа в ресторанта и се съревноваваме помежду си с малко неясни и откъслечни знания относно храната и терминологията. Димитри също като мен беше роден сноб, така че съвсем естествено, когато нашият господар и учител Марио трябваше да избере кои двама работници да обслужат годишното му градинско парти, той избра своите двама Ескофие — Димитри и Мен — Тони Шоу.
Нашите първи опити бяха доста груби и смешни в студената светлина на деня. Но никой друг в града не бе правил пастет, галантин в аспик или сложните шодфроа. Марио натовари най-претенциозните си готвачи с важната мисия и ние бяхме решили да не позволим да се провалим — особено след като това ни освободи от обикновените кухненски дейности и имахме достатъчно извънредно време, което ни бе необходимо. Хвърлихме се в тежката задача с почти фанатично и ревностно усърдие, подкрепени от разточително количество кокаин и амфетамини.
Като въдичар Димитри си правеше сам стръвта; неговото зорко око за детайлите се пренесе и върху храната. Заради градинското парти на Марио прекарахме дни наред в един хладилник, с глави, пълни със стимуланти, лепейки c горещ аспик почти микроскопични парченца от изрязани и бланширани зеленчуци върху печени и варени риби. Сигурно сме приличали на смахнати неврохирурзи, използвайки пинсети, бамбукови шишове и сламки за коктейли, за да срежем и закрепим гарнитурите. Работехме прави по цяла нощ. Покрити с желе, немигнали след четирийсет и осем часа в хладилника, загубихме всякаква перспектива. В един момент Димитри бе обсебен от малка червена фалшива гъбка в ъгъла на варената сьомга, мърморейки си за отличителните бели точици върху шапчицата на Amanita myscara, докато добавяше прахоподобни частици от белтъка на сварено яйце за автентичност. Вкаpa всички видове градинарски шегички в своето творение — една безумна Райска градина, изработена от ленти праз лук, див лук, обикновен лук, тънки като хартия резени от моркови и чушки. Около резените шунка създаде джунгла, и това според него било възстановка на най-добрите творби на Русо[51] или на Гоген. Когато шеговито му предложих да пресъздаде върху парче костур сцената на Мойсей, разделящ Червено море, Димитри се замисли и моментално предложи план:
50
E. Хънт (от ЦРУ) и Г. Лиди (от т. нар. спецслужба „Водопроводчиците“ в Белия дом) организират и ръководят незаконното проникване на 5-има агенти в щаба на националния комитет на Демократическата партия през юни 1972 г., след чието залавяне започва серията скандали, известни под името аферата „Уотъргейт“. — Б. пр.