Готвачите властваха!
Там беше Боби — главният готвач, изпечено бивше хипи от края на трийсетте, който, както повечето хора в града, беше дошъл само за кратка ваканция и бе останал завинаги. Той живееше целогодишно тук, като през лятото бе майстор готвач, а извън сезона поправяше покриви, вършеше дребни дърводелски услуги и изработваше мебели. Там беше Лидия — полулуда португалка, разведена, с дъщеря тийнейджърка. Лидия приготвяше мидената чорба, с която заведението беше прочуто, и подготвяше зеленчуците и гарнитурите. Там беше и Томи — готвачът по пърженето, неспиращият да се движи сърфист с електриковосини очи, който дори когато нямаше никаква работа, се мотаеше напред-назад, „за да поддържа инерцията“. Там беше и Майк — бивш затворник и дилър на метадон в свободното време, който работеше на секцията за салати.
В кухнята те бяха подобни на богове. Обличаха се като пирати — готварски ризи с навити ръкави, сини джинси, парцаливи избелели кърпи на главата, покрити с кръв престилки, висящи на ушите златни халки, ленти на китките, огърлици и нашийници от тюркоаз, пръстени от седеф и слонова кост, татуировки — всички необходими декоративни атрибути от отдавна останалото в историята Лято на любовта[23].
Те имаха стил и шик и сякаш не се страхуваха от нищо. Пиеха всичко, което им се мяркаше пред очите, Крадяха всичко, което не бе заковано здраво с пирони. Проправяха си пътя сред персонала, клиентите на бара и обикновените посетители така, както не бях виждал, нито си бях представял дотогава. Като истински разбойници носеха големи ножове и ги поддържаха остри като бръснач. Хвърляха мръсните тенджери и тигани през кухнята и уцелваха моята мивка с абсолютна точност. Говореха на особен език — един невероятен, профански, неразбираем и груб диалект, създаден от жаргона на 60-те и 70-те години и местния португалски сленг, неизменно c иронична интонация, като се наричаха провлечено например „паарт“ вместо партньор и „миуа“ вместо мила. Плячкосваха всичко, което имаше някаква стойност, събирайки и трупайки запаси за мързеливите месеци извън сезона. Няколко нощи в седмицата шефът паркираше фолксвагена си до задната врата на кухнята и товареше директно в багажника цели кашони с говеждо филе, кутии със замразени скариди, каси бира, обрезки от бекон. Рафтовете над всяка работна станция, съдържащи бутилки с вино за готвене, олио и други продукти за лесен достъп по време на работа, бяха заредени задължително поне с две високи стъклени чаши от 350 милилитра за готвача (Лидия обичаше да ги нарича „летни охладителни напитки“), които съдържаха обикновено силни коктейли „Кейп Кодър“, „Сий Бризър“ или „Грейхаунд“. Тревата се пушеше в долния коридор, а кокаинът — винаги в изобилие, макар че в онези дни бе смятан за много скъп и се приемаше за дрогата на богатите — беше навсякъде. В деня за заплата всеки в кухнята даваше или вземаше пари от някого, като в някакво византийско хоро, тъй като предишната седмица готвачите бяха направили заеми, бяха дали назаем или бяха сключили облози.
През тази първа година в Пи-таун, както за по-кратко наричат Провинстаун, видях много лоши постъпки. Бях потресен, бях впечатлен. Тези момчета бяха изпечени престъпници и сексуални атлети в сравнение с моите жалки колежански купони и подвизи. Магистрални разбойници, пирати, главорези — за жалък мияч на чинии като мен те бяха крале. Животът на готвача беше пълен c приключения, плячкосване и грабителство, с безгрижно пренебрегване на общоприетите морални норми. Също като този на пиратите. Животът от другата страна на закона ми изглеждаше дяволски готин.
Но ако имаше миг, в който видях ясно какво искам, той беше в края на същото това лято.
Дотогава се бях издигнал малко по-нависоко в йерархията на кухнята. След надрусване с метамфетамини Майк изчезна, а аз бях повишен и заех мястото му на станцията за салати, където подреждах коктейли от скариди, натрошени стриди и миди, бърках консервирано месо от омар с майонеза и пълнех чаши от шампанско с ягоди и бита сметана.
Линията[24] на „Дреднаут“ беше дълга и тясна: студената кухня бе до външната врата към паркинга, следваше двуетажна парна тенджера за омари, където трепехме с дузини парчета от килограм до килограм и половина, подреждахме ги като тухлички, преди да затръшнем тежката метална вратичка и да завъртим колелото, което щеше да пусне парата. Следваха редица от фризери, една готварска печка, голяма фурна „Гарланд“, още няколко фурни и накрая тухлена камина с грил на въглища, а срещу всичко това от другата страна имаше дървен плот за рязане с хлътнала маса за чистене c пара, а под нея ниските хладилници за резервни продукти. До далечната открита камина, където работеше Боби — главният готвач, имаше холандска врата, чиято горна половина бе отворена, за да могат влизащите туристи да виждат омарите и стековете, които се печаха на грила, докато се зареждат с настроение на бара.
23
Лятото на любовта — социален феномен, лятото на 1967 година, когато над 100 000 хипита се събират в Хейт Ашбъри в Сан Франциско. — Б. пр.
24
Линия — готвачите са наредени един до друг в линия, всеки има станция за работа — за соте, за риба, за печено, скара, пържене, за мезета, супи, зеленчуци и паста и т. н. — Б. пр.