На друг навярно Мересиев щеше да се обиди, може би дори щеше да избухне, да го нагруби. Но живото лице на капитана излъчваше такова доброжелателство, че вместо това Алексей скочи и с момчешка закачливост извика:
— Не става ли? — и изведнъж се спусна да танцува из приемната.
Капитанът го наблюдаваше възхитен, после, без да каже нито дума, грабна книжата му и се скри в кабинета.
Той дълго не се показваше. Летецът, като се вълнуваше от долитащите иззад вратата глухи отзвуци на два гласа, чувствуваше как тялото му се свива в страшно напрежение, как остро и често бие сърцето му, сякаш пикираше стръмно със скоростен самолет.
Капитанът излезе от кабинета усмихнат и доволен.
— Ето какво — каза той, — разбира се, за летателния състав състав генералът дори не иска да чуе. Но той писа тук: да се изпрати в БАО27 на служба без намаляване размера на заплатата и продоволствието. Разбра ли? Без намаляване…
Капитанът беше поразен, като видя по лицето на Алексей вместо радост възмущение:
— В БАО? Никога! Но разберете вие всички: не за корема, не за заплатата се трудя. Аз съм летец, разбирате ли, искам да летя, да воювам… Защо никой не разбира това? Има ли нещо по-просто…
Капитанът бе учуден. Гледай какъв посетител, друг на негово място би почнал отново да танцува, а тоя… Някакъв Чудак. Но този чудак все повече се харесваше на капитана. Той беше се проникнал от съчувствие към него, искаше да му помогне на всяка цена в невероятното му предприятие. Изведнъж му хрумна една мисъл. Той смигна на Мересиев, повика го с пръст и му зашепна, озъртайки се към кабинета на шефа.
— Генералът направи всичко, което можеше. Повече не е в негова власт. Ей богу! Него самия биха го сметнали за смахнат: сакат — в летателния състав. Търчи направо при нашия началник, само той може.
След половин час Мересиев, за когото новият познат се беше погрижил да получи пропуск, се разхождаше нервно по килимите в приемната на по-големия началник. Как не беше се сетил по-рано! Е да, именно тук трябваше да се дойде още веднага, без да губи напразно толкова време. Или господар — или пъдар… Казваха, че началникът сам бил голям летец. Той трябва да разбере! Той няма да изпрати изтребител в БАО.
В приемната почтително седяха генерали и полковници. Те се разговаряха полугласно, някой явно се вълнуваха, много пушеха и само старши лейтенантът ходеше по килимите напред-назад със странната си подскачаща походка. Когато всички посетители минаха и дойде ред на Мересиев, той рязко приближи до масата, зад която седеше млад майор с кръгло, открито лице.
— Вие при него самия ли леките, другарю старши лейтенант?
— Да. Имам лично при него много важна работа.
— А може би и мене все пак бихте могли да запознаете с вашата работа. Но вие седнете, седнете. Пушите ли? — той подаде на Мересиев табакера.
Алексей не пушеше, но, кой знае защо, взе цигара, повъртя я в ръце, сложи я на масата и изведнъж, както и на капитана, изтърси всичките си злополучия. През тоя ден той решително промени мнението си за „архангелите“, които пазеха генералските „покои“, Майорът го слушаше не от учтивост, не, а някак си приятелски, с участие и внимание. Той прочете бележката в списанието, запозна се с решението, Въодушевен от участието, Мересиев скочи и забравил къде се намира, искаше пак да покаже как танцува … Но тук едва не рухна всичко. Вратата на кабинета бързо се отвори, оттам излезе висок, слаб, чернокос човек, когото Алексей веднага позна от снимките. Той закопчаваше шинела си пътем и говореше нещо на вървящия след него генерал. Беше много загрижен и дори не забеляза Мересиев.
— Аз съм в Кремъл — подхвърли той на майора, като погледна часовника. — Поръчайте за два часа нощен самолет; за Сталинград. Кацване в Горна Погромна — и замина така бързо, както се появи.
Майорът веднага поръча Самолета и като си спомни за Мересиев, разтвори ръце:
— Нямате късмет, ще отлетим. Ще трябва да чакате Имате ли къде да живеете?
На мургавото лице на необикновения посетител, което минута преди това му се струваше упорито и волево, майорът видя изведнъж такова разочарование и такава умора, че промени решението си:
— Добре… Познавам нашия шеф, той би постъпил също така.
Той написа няколко думи на официална бланка, пъхна записката в плик и го надписа: „За началника на отдел «Кадри»“, и като я предаде на Мересиев, стисна му ръката:
— Желая ви от все сърце успех!
На листчето бе Написано: „Лейтенант Мересиев А. бе приет от командуващия. Към него трябва да се отнесете с голямо внимание. Необходимо е с всичко, което е възможно, да му се помогне да се върне в бойната авиация.“