След час капитанът с черните мустачки въвеждаше Мересиев в кабинета на своя шеф. Старият генерал със сърдити рошави вежди прочете листчето, вдигна към летеца сините си весели очи и се усмихна:
— Били сте вече и там… Ама че сте бърз! Значи обиди се, че те пратих-в БАО? Хахаха! — той се разсмя звънливо и силно. — Юнак! Познавам чистокръвния летец. В БАО не иска, оскърби се… Да умреш от смях!… А какво да правя с тебе, танцьоре, а? Ще се разбиеш, а на мене ще ми отсекат главата, защо ти, стари глупако, си го пуснал? А впрочем кой те знае, през тая война нашите момчета и без това учудиха света… Дай преписката.
Със син молив, с неразбран почерк генералът небрежно, като не довършваше думите, написа напреко на листа: „Да се изпрати в школата за тренировъчно обучение,“ Мересиев грабна листа с треперещи ръце. Той го прочете още тук, до масата, после на стълбищната площадка, после долу до поста, който проверяваше пропуските при входа, после в трамвая и накрая, застанал под дъжда, на тротоара. От всички хора, които населяваха земното кълбо, само той единствен можеше да разбере какво означават и какво струват тия няколко небрежно надраскани думи.
В тоя радостен ден Алексей Мересиев продаде часовника си — подарък от командира на дивизията, — накупи от пазара всякакви лакомства и вино, помоли по телефона Анюта някак си да се смени за час-два там, покани на гости двамата старци и устрои пир по случай голямата си победа.
8
В школата за тренировъчно обучение, която се намираше край Москва, близо до малкото летище на Осавиахима28, тия тревожни дни бяха време на усилена работа.
В сталинградските сражения за авиацията имаше много работа. Небето над волжката крепост, което бе вече тъмнокафяво и никога не се проясняваше от дима на пожарищата и взривовете, бе арена на непрекъснати въздушни схватки, на боеве, които преминаваха в цели сражения. И двете страни понасяха извънредно големи загуби. Борещият се Сталинград непрекъснато искаше от тила летци; летци, летци… Затова школата за тренировъчно обучение, където се подготвяха летци, Излезли от болницата, и се обучаваха да летят на нови бойни самолети пристигнали от тила пилоти, летели дотогава на граждански самолети, работеше с пълен капацитет. Тренировъчните самолети, приличните на водни кончета „ушки“ и „уточки“ покриваха мъничкото тясно летище както мухи непочистена кухненска маса. Те бръмчаха над него от изгрев до залез слънце и когато и да погледнеше човек набразденото надлъж и нашир от колелата поле, винаги някой излиташе или кацаше.
Началник-щабът на школата за тренировъчно обучение, дребен, много пълен, червенолик здравеняк с червени от безсъние очи, погледна сърдито Мересиев, сякаш с тоя поглед искаше да каже: „Кой ли дявол те донесе и тебе? Малко ли ми са тук грижите!“ и грабна от ръцете му плика с назначението и документите.
„Ще се заяде за краката и ще ме изгони“ — помисли Мересиев, като гледаше със страх кафявата четина, която се виеше по широкото, отдавна небръснато лице на подполковника. Но него го викаха вече на два телефона наведнъж. Той притискаше едната слушалка към рамото си, нещо раздразнено бъбреше в другата и в същото време минаваше с поглед по документите на Мересиев. Сигурно бе прочел в тях само генералската резолюция, защото веднага, без да оставя телефонната слушалка, написа под нея „Трети тренировъчен отред. За лейтенант Наумов. Да се зачисли.“ После, като сложи и двете слушалки, уморено попита:
— Вещеви атестат? А продоволствен? Нямаш?… Всички нямат. Зная, зная тия песни. Болницата, бъркотията, не им е до това. А аз с какво ще ви храня? Напишете рапорт, без атестат няма да ви издам заповед.
— Слушам, ще напиша рапорт! — с удоволствие отсече Мересиев, като се изпъна цял и козирува. — Ще разрешите ли да си отида?
— Отивайте — подполковникът уморено махна с ръка, но изведнъж се чу свирепият му вик: — Стойте! Това какво е? — той посочи с пръст тежкия, покрит със златни монограми бастун — подарък от Василий Василиевич. Когато излизаше от кабинета, във вълнението си Мересиев го бе забравил в ъгъла. — Какво е това контене? Махнете бастуна! Това не е военна част, а цигански табор! Някаква градска градина: тояги, бастунчета, пръчици, камшичета. Скоро ще почнете да окачвате на шиите си муски и да слагате в кабините си черни котки, да не съм видял вече тоя боклук! Конте!
— Слушам, другарю подполковник!
Макар че пред него стояха много трудности и неудобства: трябваше да пише рапорт, да обясни на сърдития подполковник обстоятелствата, при които бе загубил заплатата си, макар че поради неразборията, създавана от безспирно преминаващия през школата поток от хора, тук хранеха слабо и току-що обядвали, курсистите още веднага започваха да тмечтаят за вечеря; макар че в препълнената до невъзможност сграда на гимназията, временно превърната в общежитие номер трети за летателния състав, тръбите, за отоплението, се бяха пукнали и цареше, дяволски студ и през цялата първа нощ Алексей трепери под одеялото и кожения реглан — той се чувствуваше тук, сред тая бъркотия и неудобства, както се чувствува навярно рибата, която вълната е прибрала в морето, след като е полежала и се е задушавала на пясъка. Тук всичко му се харесваше и дори самите неудобства на този походен живот му напомняха, че е близо до осъществяването на мечтата си.
28
Дружество за съдействие на отбраната и на авиационното и химическото строителство в СССР. Б. пр.