Родна обстановка, родни хора със стари, грапави и изгорели през войната кожени реглани и кучешки ботуши, изпечени, пресипнали, весели; родна атмосфера, пропита от сладникавия й остър мирис на авиационен бензин, изпълнена от рева на запалените мотори и равното успокояващо бучене на летящите самолети; рошави техници с омазани комбинезони, капнали от умора; сърдити, обгорели до бронзов цвят инструктори; румени девойчета в метеорологическата будка; сив, напластен дим на печката в къщичката на командния пункт; хриптене на зумери и остри телефонни звънци, липсата на лъжици в столовата, задигани „за спомен“ от заминаващите за фронта; „бойни стенвестници“, написани с цветен молив, с постоянните карикатури на младежи, мечтаещи във въздуха за девойки; тъмнокафява рядка кал по летателното поле, надлъж и нашир набраздена от колелата и подпорите; весел разговор, подсилен със солени думи и авиационни термини — всичко това беше познато, привично.
Мересиев изведнъж се разцъфтя, разтвори се. Върнаха се сякаш изгубените завинаги от него жизнерадост и особената безгрижност, присъщи на изтребителите. Той се стегна, с удоволствие сръчно и красиво отговаряше на поздравите на по-младшите, отсечено удряше крак при среща с по-старшите и като получи нова униформа, веднага я предаде за „прогонка“ на стария сержант, шивач в гражданската си професия, който служеше в БАО по отпускане продуктите. Нощем сержантът поправяше „по мярка“ държавните униформи на взискателните контета лейтенанти.
Още първия ден Мересиев намери на летателното поле инструктора на трети отред лейтенант Наумов, под началството на когото беше изпратен. Наумов, дребничък, много подвижен, гласовит човек, тичаше из района „Т“29 и като гледаше към небето, откъдето летеше в зоната мъничка „ушка“, безобразно ругаеше тоя, който я управляваше.
— Сандък… Чувал със… злато… „Бил изтребител!“ Кого иска да лъже?
В отговор на поздрава на Мересиев, който се представи по установената форма на своя бъдещ инструктор, той само махна с ръка и посочи въздуха:
— Видяхте ли? „Изтребител“, страшилище на въздуха … клатушка се като … като цвете във въртоп…
Инструкторът се хареса на Алексей. Той обичаше тъкмо такива, малко смахнати, до уши влюбени в работата си хора, с които способният и старателен човек лесно намира общ език. Той направи няколко делови забележки по отношение на летящия. Дребничкият лейтенант вече внимателно го оглеждаше от главата до краката:
— В моя отред ли сте? Как се казвате? На какво сте летели? Участвували ли сте в боеве? Колко време не сте летели?
Алексей не беше сигурен, че лейтенантът чу отговорите му: той пак отметна глава и като закри с длан лицето си от слънцето, замахна с юмрук:
— Каруцар!… Гледайте как се обръща. Като дебелак в гостна.
Той заповяда на Алексей да се яви на другата сутрин И обеща веднага да го „пробва“.
— А сега идете да си починете. След пътя е полезно; Яли ли сте? Че у нас, в блъсканицата, могат да забравят да те нахранят… Дяволска кукла! Ех, само да кацнеш, ще ти дам аз на теб един „изтребител“!
Мересиев не отиде да почива, още повече, че на летището, по което вятър гонеше сухия и остър пясъчен прах, му се струваше много по-топло, отколкото в „девети А“ клас, където бе леглото, му. Той намери в БАО обущаря, даде му седмичната си дажба тютюн и го помоли да му ушие от командирския ремък по специален модел две мънички каишки с токичкй, с помощта на които да може здраво да пристяга протезите за педалите на крачното управление. Поради срочността и необикновеността на поръчката обущарят изврънка за една „половница“ водка и обеща да направи каишките по мерак. А Мересиев се върна на летището и соя до тъмно, докато последният самолет бе закаран в хангара, и бе завързан с въжета за завинтените в земята халки, следеше полетите, сякаш това не беше обикновено тренировъчно „пълзене“ из зоните, а някакво състезание на големи специалисти летци. Той не се вглеждаше в полета. Просто живееше в атмосферата на летището, поглъщайки деловата му суетня, незамлъкващия рев на моторите, глухия трясък на ракетите, миризмата на бензин и масло! Цялото му същество ликуваше, той дори не мислеше, че утре самолетът може да не го послуша, да не му се подчини, че може да стане катастрофа.