Сутринта се появи на летателното поле още когато то бе празно. На линиите ревяха запалените мотори, „полярните“ печки изпущаха усилено огън, а механиците завъртаха витлата и отскачаха от тях като от змии. Чуваше се познато сутрешно подвикване: — Готови!
— Включи!
— Включено!
Някой нахока Алексей, че без да има защо, се завира при самолетите толкова рано. Той се пошегува и все си повтаряше веселата заседнала в ума му фраза: „Включи, включи, включи“. Накрая самолетите, като подскачаха, клатеха се тромаво и потреперваха с крилата, запълзяха към старта, придържани под крилата от механиците. Наумов бе вече тук и пушеше такава мъничка угарка, че сякаш изсмукваше дима от стиснатите си кафяви пръсти.
— Дойде ли? — попита той, като не отговори на направеното по официалната форма поздравление на Алексей. — Е добре: пръв си дошъл — пръв ще полетиш. Хайде, седни в задната кабина на деветката, а аз ей сега ще дойда. Ще видим каква гъска си.
Той започна с бързи всмуквания да допушва мъничката угарка, а Алексей избърза към самолета. Искаше му се да прикрепи краката си, преди да дойде инструкторът. Той е прекрасно момче, но кой го знае, ами ако вдигне шум? Мересиев се катереше по хлъзгавото крило, като се ловеше, конвулсивно за борда на кабината. Развълнуван и отвикнал, той все се смъкваше и никак не можеше да прехвърли крака си в кабината, така че тесноликият възрастен, омърлушен механик, като го погледна учудено, реши: „Пиян е, кучето.“
Но най-после Алексей успя да преметне в кабината неподвижния си крак, с невероятно усилие сложи и другия и тежко рухна към педалите на управлението. Моделът се оказа сполучлив, каишките гъвкаво и здраво прикрепяха протезите за педалите и той ги чувствуваше така, както в детинство чувствуваше под краката си добре натъкмената кънка.
Инструкторът пъхна главата си в кабината.
— А ти, приятелю, нещо да не си пиян? Дъхни. Алексей дъхна. Като не усети познатия дъх на спирт, инструкторът заплаши с юмрук механика.
— Готови!
— Включи!
— Включено!
Моторът няколко пъти пронизително свирна, после се чу ясно различимото биене на цилиндрите му. Мересиев дори викна от радост и машинално протегна ръка към ръчката на газа, но веднага чу в говорителната тръба сърдитата ругатня на инструктора:
— Не влизай преди баща си в пъкъла.
Инструкторът сам даде газ, моторът забръмча, зави и подскачайки, самолетът взе скорост. Като управляваше машинално, Наумов дръпна ръчката към себе си и тоя мъничък: самолет, който приличаше на водно конче, галено наричан на северния фронт „горски страж“, на централния — „зейник“, на южния — „кукурузник“, който служеше навсякъде за прицел на добродушните войнишки шеги и навсякъде почитан като стар, изпитан, малко чудноват, но боен другар; самолет, на който всички Летци са се учели някога да летят, бързо се заизкачва във въздуха.
В поставеното накриво огледало инструкторът съзря лицето на новия курсист. Колко такива лица той бе наблюдавал при първия полет след дълго прекъсване! Бе виждал снизходителното добродушие на опитните майстори, бе виждал как пламваха очите на летците ентусиасти, почувствували родната стихия след дълго скитане из болниците. Бе виждал как, озовали се във въздуха, бледнееха, почваха да нервничат, да хапят устни ония, който бяха ранени през време на тежка въздушна злополука. Бе наблюдавал предизвикателното любопитство на новаците, които се откъсваха от земята за пръв път. Но такъв странен израз, какъвто инструкторът видя в огледалото върху лицето на тоя красив мургав момък, явно не новак в авиаторското дело, нито веднъж не бе се случвало на Наумов да наблюдава през дългите години на инструкторската си служба.
Изпод мургавата кожа на новия курсист изби на петна трескава червенина. Устните му побледняха; но не от страх, не, а от някакво непонятно за Наумов благородно вълнение. Кой е той? Какво става с него? Защо техникът го бе помислил за пиян? Когато самолетът се откъсна от земята и увисна във въздуха, инструкторът видя как в черните упорити цигански очи на курсиста, върху които той не бе спуснал предпазните очила, изведнъж изплуваха сълзи и как сълзите потекоха по бузите му и бяха отнесени от въздушната струя, която го удари в лицето при завоя.