Всичко това бе необикновено интересно. Но на фронта се водеха жестоки, нестихващи настъпателни боеве и по време на лекции, седнал във високата светла класна стая, зад удобните черни учебни маси, Алексей Мересиев тежко и мъчително тъгуваше за фронта, за бойната обстановка. Той се бе научил да сподавя физическата „болка“ Умееше да се заставя да извършва невероятни неща. Но и той не намираше сили да потисне тая безпричинна тъга от принудителното безделие и понякога по цели седмици скиташе из школата мълчалив, разсеян и ядосан.
У За щастие на Мересиев в същата школа бе изпратен за преподготовка и майор Стручков. Те се срещнаха като стари приятели. Стручков дойде в школата две седмици по-късно, но изведнъж се срасна със своеобразния и делови бит, приспособи се към необикновената й за военно време строгост, стана за всички свой човек. Той изведнъж разбра настроението на Мересиев и когато след вечерното измиване се разотиваха по спалните, той го мушна в ребрата:
— Не тъгувай, момко, и ние ще влезем пак във войната. Виж още колко има до Берлин: крачат ли, крачат! Ще се извоюваме. До насита ще се извоюваме!
За тия два-три месеца, през които не бяха се виждали, майорът забележимо, както се казва в армията, се бе „поддал“, бе се отпуснал, застарял.
В края на зимата летците от курса, в който се учеха Мересиев и Стручков, почнаха летателната практика. Още преди това тоя „Ла-5“, мъничък, късокрил самолет, който по формата си приличаше на крилата рибка, бе добре известен на Алексей. Честичко през почивките той отиваше на летището и гледаше как с къс разгон излитаха и как изведнъж се издигаха в небето тия самолети, как се обръщаха във въздуха, като лъщяха на слънцето със синкавото си коремче. Приближаваше се до самолета, оглеждаше го, милваше с ръка крилото му, потупваше го по страната, сякаш това не бе апарат, а добре гледан красив, чистокръвен кон. Но ето че групата излезе на старта. Всеки се стремеше по-скоро да изпробва силите си и се почна сдържано надпреварване.
Инструкторът повика пръв Стручков. Очите на майора светнаха, той се усмихваше закачливо, като си подсвиркваше нещо възбудено, докато затягаше ремъците на парашута и затваряше кабината. После моторът забуча страшно, самолетът се откъсна от мястото си и ето вече бягаше по летището, оставяйки зад себе си опашка от снежен прах, която светеше на слънцето като дъга; ето че увисна във въздуха и блесна с крилата си в слънчевите лъчи. Стручков описа над летището остра дъга, направи няколко красиви завоя, преобърна се през крилото, направи майсторски, с истинска изящност целия комплекс задължителни упражнения, скри се от погледите и изведнъж: изскочи иззад покрива на школата и бръмчейки с мотора с пълна скорост се понесе над летището, като едва не закачи фуражките на курсистите, които чакаха на старта. Пак изчезна, после се появи и вече солидно заслиза, за да кацне майсторски на три точки. Стручков изскочи от кабината възбуден, ликуващ, палав като момче, чиято шега бе успяла!
— Не самолет — цигулка, ей богу, цигулка — викаше той, като прекъсваше инструктора, който го мъмреше за безразсъдството му. — На нея можеш да свириш Чайковски… Ей богу. Живеем, Альошка! — и той сграбчи Мересиев в силните си прегръдки.
Самолетът наистина бе хубав. С това бяха съгласни всички. Но когато дойде ред до Мересиев и той, прикрепил с каишките протезите си към педалите на управленйето, се издигна във въздуха, изведнъж почувствува, че тоя кон за него, безногия, е твърде буен и изисква особена предпазливост. Откъсвайки се от земята, той не усети оня чудесен, пълен контакт с апарата, който дава и радостта от полета. Това бе отлична конструкция. Машината чувствуваше не само всяко движение, но и потреперването на ръката, която лежи на кормилото, отпечатвайки го тоз час със съответно движение във въздуха. С отзивчивостта си тя наистина приличаше на хубава цигулка. И точно тук Алексей почувствува с цялата острота непоправимостта на своята загуба, неподвижността на протезите си и разбра, че при управлението на тая машина дори най-добрите протези при най-голяма тренировка не ще заменят живия, чувствителен, еластичен крак.