Самолетът леко и гъвкаво пронизваше въздуха, послушно отговаряше на всяко движение на ръчното управление. Но Алексей се страхуваше от него: Той видя, че при острите завои краката закъсняват, не се достига онова строго съгласуване, което се изработва у летеца като особен род рефлекс. Това закъснение можеше да хвърли чувствителния апарат в свредел и да стане съдбоносно. Алексей се чувствуваше като спънат кон. Той не бе страхлив, не, той не трепереше за живота си и излетя дори без да провери парашута. Но се страхуваше, че най-малката му грешка ще го заличи завинаги от изтребителната авиация, завинаги ще затвори пред него пътя към любимата професия. Той внимаваше двойно повече и кацна с апарата съвършено разстроен, като и тук поради неподвижността на краката си направи такъв „козел,“, че апаратът няколко пъти нескопосно подскочи по снега.
Алексей излезе от кабината мълчалив, начумерен. Другарите му и дори сам инструкторът, като си кривяха душите, с надпреварваха да го хвалят и поздравяват. Такава снизходителност само го обиди. Той махна с ръка и мълком закуца през снежното поле към сивата сграда на школата, като се клатеше тежко и влачеше краката си. Да се окаже неспособен сега, когато вече беше седнал в изтребител, бе най-тежката катастрофа след онова мартенско утро, когато простреляният му самолет се удари във върховете на боровете. Алексей пропусна обеда, не дойде на вечеря. Въпреки правилата на школата, които най-строго забраняваха оставането през деня в спалните, той лежеше с обувки на леглото, подложил ръце под главата си, и никой — нито дежурният по школа, нито дори минаващите оттам командири, които знаеха мъката му — не се решаваше да му направи бележка. Дойде Стручков, опита се да го заговори, но не получи отговор и си отиде, съчувствено поклащайки глава.
Скоро след Стручков, почти веднага след него, в спалнята, където лежеше Мересиев, влезе заместник-политическият комисар на школата, подполковник Капустин, нисичък и нескопосен човек с големи очила, с лошо скроена военна униформа, която седеше като чувал на него. Курсистите обичаха да слушат лекциите му по международното положение, защото тоя човек с нескопосна външност изпълваше сърцата на слушателите си с гордост, че те участвуват във великата война. Но не можеха да привикнат към него като към началник, смятайки го за цивилен човек, случаен в авиацията, които не разбираше нищо от авиационното дело. Без да обръща внимание на Мересиев, Капустин огледа стаята, помириса въздуха и изведнъж се разсърди:
— Кой дявол е пушил тук? Нали има пушалня? Другарю старши лейтенант, какво значи това?
— Аз не пуша — равнодушно отговори Алексей, без да изменя позата си.
— А защо лежите на леглото? Не знаете ли правилата? Защо не станахте, когато влезе старши началник?… Станете.
Това не бе команда. Напротив, бе казано съвсем по граждански, спокойно, но, Мересиев неохотно се подчини и застана мирно до леглото.
— Правилно, другарю старши лейтенант — поощри го Капустин. — А сега седнете и ще се посъветваме.
— За какво?
— Ами за това, какво да правим с вас. Да бяхме излезли оттук? Мене ми се иска да запуша, а тук не бива.
Те излязоха в полутъмния коридор, оскъдно осветен от синята светлина на затъмнените лампи, и се спряха до прозореца. В устата на Капустин задимя лула. Когато тя се разгаряше при всмукванията, лицето му, широко и замислено, за миг изплаваше от полумрака.
— Аз се каня днес да поискам сметка от инструктора на вашата група.
— Защо?
— За това, че ви пусна в зоната, без да е получил разрешение от командуването на школата … Е да, защо ме гледате? Собствено аз трябва и от себе си да поискам сметка, че досега не съм поговорил с вас. Все нямах свободно време ме, а се канех… Е добре. Ето какво, Мересиев, не е толкова проста работа да летите вие, да. За това и ще накастря, изглежда, инструктора.
Алексей мълчеше. Какъв човек стоеше до него, пухкайки с лулата? Бюрократ, който смяташе, че някой е нарушил пълномощията му, като не го е уведомил навреме, че в живота на школата е станало необикновено събитие? Формалност, намерил в правилата за подбиране на летателния състав параграф, който забранява да се допускат във въздуха хора с физически недостатъци? Или просто чудак, който се залавя за първия повод, за да покаже властта си? Какво му става, защо дойде, когато и без него е толкова отвратително на душата му, че му иде да си метне въжето на врата.