— Отваряйте си очите Не губете очната връзка. Летището е на самите предни позиции.
Новото местоположение бе наистина на линията на фронта, отбелязана на картата със син молив върху клина, който се вдаваше в разположението на германските войски. Летяха не назад, а напред. Летците се радваха, макар че германците бяха взели отново инициативата. Червената армия не само не мислеше да отстъпва, а се приготвяше за настъпление.
С първите лъчи на слънцето, когато по полето лежеше още на вълни розова мъгла, втората ескадрила излетя след своя командир и самолетите, без да се губят от погледите си, взеха курс на юг.
В първия си общ полет Мересиев и Петров вървяха на близка двойка. През тия няколко минути, които те прекараха във въздуха, Петров можа да оцени уверения и наистина майсторски похват на полета на водача си, а Мересиев, като направи нарочно на няколко пъти остри и неочаквани завои, откри в другия верен поглед, съобразителност, здрави нерви и което беше за него най-важното, още неуверения, но добър стил на летене.
Новото летище бе в района на тила на един стрелкови полк. Ако немците го откриеха, можеха да го обстрелват с малокалибрена артилерия и дори с големи миномети. Но на тях не им бе до някакво там летище, появило се под носа им. Още по мрак те изсипаха върху укрепленията на съветските войски огъня на цялата си артилерия, струпана тук през пролетта. Червени пулсиращи отблясъци от пожари се издигаха високо към небето в района на укрепленията. Взривовете изведнъж покриха всичко, сякаш в един миг бе израснала гъста гора от черни дървета. И когато слънцето изгря, на земята не стана по-светло. В бучащата, ревяща и люлееща се мъгла трудно можеше да се различи нещо и слънцето висеше на небето като неясна, кално-червена палачинка.
Но не напразно съветските самолети цял месец преди това бяха пълзели високо в небето над немските позиции. Намеренията на немското командуване бяха отдавна разкрити, позициите и центровете на съсредоточаване бяха нанесени на картата, изучени бяха квадрат по квадрат. Немците мислеха, както винаги, да се нахвърлят с всичките си сили и да забият ножа в гърба на спящия предутринния си сън противник. Но противникът само се преструваше на заспал. Той хвана нападателя за ръката, която държеше ножа, и тая ръка запука, стисната в стоманените юнашки пръсти. Още не бе затихнал ураганът на артилерийската подготовка, който бушуваше на фронта по дължината на няколко десетки километра, и немците, заглушени от трясъка на собствените си батареи, ослепени от барутния дим, който бе обвил позициите им, видяха огнените кълба на взривовете в своите окопи. Съветската артилерия биеше точно и не разпръснато както немците, а по целта, по батареите, по струпаните танкове и пехота, които бяха се изтеглили вече към рубежа за атака, по мостовете, по подземните погреби с бойни припаси, по блиндажите и командните пунктове.
Артилерийската подготовка на германците се превърна в мощен огневи дуел, в който участвуваха и от двете страни десетки хиляди дула от най-различни калибри. Когато самолетите от ятото на капитан Чеслов кацнаха на летището, земята трепереше под краката на летците, а взривовете гърмяха тъй често, че се сливаха в един общ клокочещ шум, сякаш по някакъв железен мост се влачеше гигантски влак, вървеше, вървеше, бучеше, трещеше, вървеше и не можеше да премине. Бурно кълбящ се дим обвиваше целия хоризонт. Над мъничкото полково летище ту като гъски, ту като ято жерави или в разгърнат строй все летяха и летяха бомбардировачи и избухването на бомбите им като глухи бучащи тътнежи се отделяше от равномерния грохот на артилерийския бой.
По ескадрили бе обявена готовност 2. Това означаваше, че летците са длъжни да не напускат кабините на самолетите си, за да могат при първата ракета да се издигнат във въздуха. Самолетите бяха изведени в края на брезовата горичка и замаскирани с клончета. От гората се разливаше прохлада, ароматна влага, лъхаща на гъби, и безшумните поради грохота на боя комари смело атакуваха лицата, ръцете, шиите на пилотите.
Мересиев сне шлема си и като се бранеше лениво от комарите, седеше замислен и се наслаждаваше на силния аромат на утринната гора. В съседното закритие беше самолетът на другаря му от двойката. Петров през всичкото време скачаше от седалището и дори се изправяше върху Него за да погледа по посока на боя или да изпрати с очи бомбардировачите. Искаше му се по-скоро да литне във въздуха, та за пръв път в живота си да се срещне с истински неприятел, да насочи острите паяжини на куршумните следи не в надутия от вятъра платнен мехур, който влачи на връв зад себе си самолетът „Р-5“34, а в истински неприятелски самолет, жив и подвижен, в който като охлюв в черупката си седи може би оня същият, чиято бомба днес уби слабичката красива девойка, явила му се като в хубав сън. Мересиев гледаше как се тревожи и вълнува другарят му и си мислеше: по години бяха почти връстници, оня беше на деветнадесет, а Мересиев — на двадесет и три; Какво значи за мъжа разлика от три-четири години? Но редом с другаря си той се чувствуваше старец, опитен, уравновесен изморен. Ето и сега Петров се върти в кабината, потрива ръце, смее се, вика нещо след плъзгащите се „илове“, а Алексей се е разположил удобно върху коженото седалище ма апарата. Спокоен е. Той няма крака. На него му е по-трудно да лети, отколкото на който и да било друг летец в света Но дори и това не го вълнува. Той разчита на майсторството си и вярва в осакатените си крака.