Тройката апарати изскочи на старта, тръгна и потича, след нея потегли втора и вече минаваше в движение трета. Ето първите самолети се гмурнаха в небето. След тях се затича звеното на Мересиев. Долу вече се клатушкаше, насам-натам плоската земя. Без да губи от погледа си първата тройка, Алексей приближи звеното си към нея, а отзад, веднага след тях, полетя третото.
Ето ги и предните позиции. Грапавата, издълбана от снарядите земя приличаше отгоре на прашен път, по който са паднали първите буйни струи на дъжда. От изровените и изкопани ходове на окопите, от малките купчинки на блиндажите и дзотовете35 стърчаха греди и тухли. Жълти искри пламваха и гаснеха по цялата изранена долина. Това са те огньовете на огромното сражение. Като играчка, мъничко и чудно се вижда всичко това отгоре! Не ти се вярва, че там долу всичко гори, реве, тресе се и смъртта се разхожда по обезобразената земя, сред дима и пушека, и събира обилна жътва.
Те прелетяха над предните позиции, направиха полукръг над вражеския тил, пак преминаха над бойната линия. Никой не стреля по тях. Земята бе твърде много заета с тежките си, земни дела, за да обръща внимание на девет мънички самолетчета, които летят в колонка над нея. Но къде са танкистите? Аха! Ето ги. Мересиев видя как от яснозелената широколистна гора почнаха един след друг да изпълзяват на полето танкове, които приличаха отгоре на тромави сиви бръмбари. След миг те бяха вече много, нови и нови изпълзяваха от пенливата зеленина, точеха се по пътищата, преминаваха през падинките. Ето първите вече се изкачиха на хълма, стигнаха до разораната от снарядите земя. От техните хоботчета започнаха да излизат червени искрички. Дори дете, дори нервна жена не би се изплашила от тая гигантска танкова атака, от това стремително излитане на стотици бойни коли върху остатъците от немските укрепления, ако биха я наблюдавали от въздуха, както я наблюдаваше Мересиев. В това време през шума и звъна, който пълнеше наушниците на шлема, той чу пресипналия, дори и сега бавен глас на капитан Чеслов.
— Внимание! Тук — Леопард три, тук — Леопард три. Отдясно „цървулани“, „цървулани“.36
Някъде напред Алексей видя късата чертичка на командирския апарат. Чертичката се поклати. Това означаваше: прави, каквото правя и аз.
Мересиев предаде същата команда назад към своето звено. Той се озърна: наред с него, съвсем близо, висеше другарят му. Юнак.
— Дръж се, старче! — викна му Мересиев.
— Държа се — отговориха му из хаоса, трясъка и шума.
— Тук — Леопард три, тук — Леопард три. След мене — прозвуча в ларингофона37.
Врагът беше близо. Малко по-ниско от тях в обикновения германски строй — двойна тилна колона — вървяха едномоторни пикиращи самолети „Ю-87“. Те имаха неприбираем колесник. Този колесник при летене висеше под корема. Колелата бяха защитени с продълговати обтекатели38. Сякаш от корема на самолета стърчаха крака, обути в цървули. Затова и мълвата на летците по всички фронтове ги бе кръстила „цървулани“. Прочутите щуки, които бяха си спечелили такава разбойническа слава в боевете над Полша, Франция, Холандия, Дания, Белгия и Югославия — германската новост, за която в началото на войната печатът на цял свят разказваше толкова страшни истории, — бяха остарели бързо над просторите на Съветския съюз. В многобройните боеве съветските летци бяха напипали слабото им място и сега „цървуланът“ беше почнал да не се смята от съветските първомайстори за кой знае какъв богат лов, нещо като глухар или заек, който не изискваше от ловеца истинско майсторство.
[# Щуки. Б. пр.]
Капитан Чеслов водеше ескадрилата си не към врага, а някъде в обход. Мересиев реши, че предпазливият капитан минава „под слънцето“, та като се замаскира в ослепителните му лъчи и остане невидим, да се приближи напълно до врага и изведнъж да се хвърли върху него. Алексей се усмихна: не е ли голяма чест за „цървуланите“ да се прави такава сложна маневра. Но впрочем предпазливостта не вреди! Той отново се Озърна. Петров вървеше отзад. Виждаше се отлично на фона на белия облак.
Сега строят на неприятелските щуки висеше от дясната им страна. Германците летяха красиво, спокойно, сякаш свързани помежду си с невидими нишки. Крилата на самолетите им блестяха ослепително, осветени отгоре от слънцето.
— … Леопард три. Атака! — нахлу в ушите на Мересиев откъс от командирската заповед.