Той видя как отдясно, отгоре, сякаш се плъзгаха бясно от ледена планина във фланг на вражеския строй, се носеха Чеслов и неговият придружител. Струите на изстрелите шибнаха най-близкия „цървулан“, и той веднага потъна, а Чеслов и другите два апарата от звеното му скочиха в образувалата се празнота и изчезнаха зад веригата на немците. Веригата на германските пикировачи веднага се сключи след тях. „Цървуланите“ продължаваха да вървят в идеален ред.
Като каза условния сигнал, Алексей искаше да извика: „Атака!“, но от възбуждение от гърлото му се откъсна само хъркащо: „А-ааг“. Той летеше вече надолу, без да вижда нищо друго освен тоя спокойно плуващ неприятелски строй, Избра си същия немец, който замести сваления от Чеслов. В ушите на Алексей звънеше, сърцето му беше готово да изхвръкне през гърлото. Той улови самолета в паяжинното кръстче на мерника и се понесе към него, като държеше двата си големи пръста върху спусъците. Сякаш сиви пухкави нишки се мярнаха от дясната му страна. Аха! Стрелят. Не улучиха. Отново и вече по-близо. Здрав съм. А Петров? Също здрав. Той е отляво. Отвръща. Браво на момчето. Сивият борд на „цървулани“ се увеличава върху кръстчето. Пръстите чувствуват студения алуминий на спусъка. Още мъничко, мъничко.
Чак сега Алексей усети с тържество пълното сливане с апарата си. Той чувствуваше, че моторът бие в гърдите му, с цялото си същество усещаше крилете, опашните кормила и дори му се струваше, че неподвижните му изкуствени крака бяха придобили чувствителност и не пречеха на сливането му с апарата в бясното стремително движение. Стройното, пригладено тяло на „немеца“ се изплъзна, но отново бе уловено върху кръстчето на мерника. Летейки право към него, Мересиев натисна спусъка. Той не чу изстрелите, дори не видя огнените следи, но знаеше, че бе улучил, и без да се спира, продължава да лети към вражеския самолет, знаейки, че ще падне и той няма да се сблъска с него. Алексей откъсна поглед от мерника и с учудване видя, че редом с първия пада и втори апарат. Нима случайно бе засегнал и него? Не. Това е Петров. Той летеше отдясно. Това е негово дело. Храбър новак! Алексей се зарадва повече на успеха на младия си другар, отколкото на своя.
Второто звено самолети се промъкна в отвора на немския строй. Но тук вече бе настъпило безредие. Втората вълна на немците, в която летяха, както изглежда, по-неопитни летци, се бе вече разбъркала и загубила строя. Самолетите от звеното на Чеслов се носеха между тия разпръснати „цървулани“, като прочистваха небето и като заставяха врага набързо да изпразва бомбените си касетки върху собствените си окопи. Именно в това, да застави немците да бомбардират своите укрепления, се състоеше и тайният, добре пресметнат план на капитан Чеслов. Минаването под слънцето играеше в него второстепенна роля.
Но строят на първата германска редица отново се съедини и „цървуланите“ продължаваха да летят към мястото на танковия пробив. Атаката на третото звено не сполучи. Немците не загубиха нито един самолет, а един изтребител изчезна, улучен от неприятелски стрелец. Мястото, където се разгръщаше танковата атака, бе близо. Нямаше време да се вземе отново височина. Чеслов реши да рискува и да атакува отдолу. Алексей мислено одобри това решение. Нему самия много му се искаше „да блъсне“ врага по корема, като използува чудесните бойни качества на „Ла-5“ при вертикална маневра. Първо звено вече летеше нагоре и струите на изстрелите се издигаха във въздуха като остри струи на фонтани. Двама „немци“ изведнъж отпаднаха от строя. Единият от тях, сигурно прерязан по средата, за миг се разпадна на части във въздуха. Опашката му едва не закачи мотора на Мересиевия самолет.
— Следвайте ме! — викна Мересиев, като плъзна поглед по силуета на следващия го другар, и дръпна ръчката към себе си.
Земята се преобърна. Сякаш тежък удар го притисна към седалището, прикова го за него. Той почувствува в устата си и на устните си вкуса на кръв, пред очите му се люшна червена пелена. Самолетът, (Застанал почти вертикално, се носеше нагоре. Легнал на гърба на седалището, Алексей за миг видя в кръстчето пъстрия корем на „цървулана“, смешните цървули, които покриваха дебелите колела, и дори буци глина от летището, полепнала по тях.
Той натисна двата спусъка. Къде бе улучил: в резервоара ли, в мотора ли, в касетката с бомбите ли — не можа да разбере, но немецът изведнъж изчезна в кафявия облак на взрива.
Самолетът на Мересиев бе отхвърлен встрани и той прелетя покрай огненото кълбо. Като приведе самолета във водоравно положение; Алексей огледа небето. Придружаващият го вървеше след него отдясно, увиснал в безкрайната небесна синина над пласт от облаци, които приличаха на бяла сапунена пяна. Бе пусто наоколо, само на хоризонта, върху фона на далечните облаци се виждаха линийките на плъзналите в разни страни „цървулани“. Алексей погледна часовника си и се изуми. Беше му се сторило, че боят продължи най-малко половин час и бензинът трябва да е на свършване. Часовникът показваше, че всичко е станало само за три минути и половина.