Страдащите от глад селянки донесоха и изсипаха в общата землянка до последното зрънце кой каквото бе запазил след бягството. За телетата, своевременно укрити от германците в гората, се грижеха най-строго. Хората гладуваха, но не колеха общия добитък. Рискувайки да заплатят с живота си, момчетата ходеха при старите пепелища и от въглените на пожарищата изкопаваха посинелите от огъня плугове. На най-Добре запазените от тях правеха дървени дръжки. От кожи изработиха яреми, за да могат напролет да почнат да орат с кравите. Женски бригади ловяха по наряд риба в езерата и с нея се хранеше селото цяла зима.
И макар дядо Михайла да се караше на „своите жени“ и да запушваше уши, когато те започваха в землянката му зли и дълги спорове по някакви малко понятни за Алексей стопански работи, макар и да им крещеше със своя фалцет, изкараният понякога извън себе си старец умееше да ги цени и като се възползуваше от сговорчивостта на мълчаливия си слушател, неведнъж започваше да превъзнася до небето „женския род“.
— Ами че ти погледни, Альоха, приятелю мой любезен, какво се случи. Жената — тя от памтивека се държи с две ръце за най-малкото нещо. А? Не е ли така? А защо? Скъперница ли е? Не, а защото всяко залче й е скъпо, та тя храни децата и каквото и да приказваме, тя, жената, управлява семейството. Сега гледай какво стана. Живеем ние, сам виждащ как: трошичките пресмятаме. Е, да, глад! Но случи се значи това нещо през януари, попаднаха при нас партизани и не наши, от селото, не, нашите, чуваме, към Оленин се бият, а чужди, с някакви съдинки. Добре. Налетяха: „Умираме от глад“. И какво мислиш, на другия ден жениците пълни торби им натъпкаха, а техните дечица, виждаш, подпухнали, не се държат на крака. А? Не е ли така? Това е то! Ако бях някакъв командир, когато прогоним германците, щях да събера най-добрата си войска, щях да изведа напред жените и щях да заповядам на цялата си войска пред нея, пред руската жена, да марширува и чест да й отдаде, на жената де!…
Алексей сладко дремеше под старческото бъбрене. Понякога, като слушаше стареца, искаше му се да извади от джоба на рубашката си писмата, снимките на девойката и да му ги покаже, но не можеше да вдигне ръцете си, толкова бе слаб. Но когато дядо Михайла започваше да хвали своите жени, на Алексей му се струваше, че чувствува топлината на тия писма през сукното на рубашката.
Тук също, до масата, вечно заета с някаква работа, сръчна и мълчалива, работеше вечер снахата на дядо Михайла. Отначало Алексей я помисли за бабичка, за жена на дядото, но после видя, че нямаше повече от двадесет-двадесет и две години, че е лека, стройна, миловидна и че, като гледа Алексей някак си изплашено и тревожно, тя силно въздиша, сякаш преглъща някакъв заседнал на гърлото й камък. Понякога нощем, когато борината угасваше и в мъгливия мрак почваше замислено да стърже щурец, случайно открит от дядо Михайла на старото пепелище и донесен тук в ръкавица „за домашен дух“ заедно с обгорелите съдове, на Алексей се струваше, че чува някой тихичко да плаче на нара, като крие и хапе със зъби възглавницата.
16
Сутринта на третия ден от гостуването на Алексей у дядо Михайла старецът решително му каза:
— Овъшкавял си, ти, Альоха — беда: това е противна гадина. А ти е трудно да се чешеш. Ето какво, баня ще ти приготвя. Какво?… Баня. Ще те поизмия, костите ти ще позатопля. За твоите болки банята ще дойде като мехлем. Какво? Не е ли така?
И той се зае да приготви баня. Така затопли огнището в ъгъла, че камъните почнаха шумно да се пукат. Някъде на улицата също гореше огън и на него — както казаха на Алексей — се нажежаваше голям камък. Варя носеше вода р старо каче. На пода постлаха златиста слама. После дядо Михайла се съблече до пояс, остана само по долни гащи, бързо разбърка във ведрото лишия, одра от рогозката приятно дъхаща на лято изтривалка. Когато в землянката стана толкова топло, че от тавана почнаха да капят тежки, студени капки, старецът изскочи на улицата, домъкна оттам върху тенекия червен нажежен камък и го пусна в качето. Цял облак пара се удари о тавана, плъзна се по него, като премина в бели къдрави кълбета. Нищо не се виждаше и Алексей почувствува, че го разсъбличат сръчните старчески ръце.
Варя помагаше на свекъра си. Беше топло и тя смъкна памуклийката и забрадката си. Тежки плитки, чието съществуване под дрипавата забрадка бе мъчно дори да се отгатне, се развиха и паднаха на раменете й. И цялата тя, слаба, едроока, лека, неочаквано се преобрази от бабичка богомолка в младичка девойка. Това преобразяване бе толкова неочаквано, че Алексей, който първоначално не обръщаше внимание на нея, се засрами от своята голота.