Слухът успокояваше, но обонянието предупреждаваше за опасност. Към свежия аромат на омекналия сняг се примесваха остри, тежки и опасни миризми, чужди на тая непроходима гора. Черните печални очи на животното видяха върху ослепителната кора на снежната покривка тъмни фигури. Без да мърда, то цяло настръхна, готово да направи скок в горския гъсталак. Но хората не се движеха. Те лежаха в снега нагъсто, някъде един върху друг. Бяха твърде много, но нито един от тях не се помръдваше и не нарушаваше девствената тишина. Наблизо се издигаха, враснали в преспите, някакви чудовища. Тъкмо те издаваха острите и тревожни миризми.
Оглеждайки се изплашено, лосът стоеше на края на гората, без да разбира какво именно се е случило с цялото това стадо тихи, неподвижни и съвсем безопасни наглед хора.
Вниманието му беше привлечено от звук, който се чу отгоре. Животното трепна, по кожата на гърба му премина тръпка, задните му крака още повече се подгънаха.
[# Северен елен. Б. пр.]
Обаче звукът беше също така безопасен. Сякаш няколко майски бръмбари, като бръмчаха издебело, се въртяха в листата на напъпилата бреза. А в тяхното бръмчене се примесваше от време на време чест кратък звук, наподобяващ вечерно стържене на дърдавец в блато.
А ето и самите бръмбари. Те танцуваха в синкавия мразовит въздух и крилете им бляскаха. Още веднъж и още веднъж се обади във въздуха дърдавецът. Един от бръмбарите, без да прибира криле, полетя надолу. Останалите пак затанцуваха в небесния лазур. Животното отпусна напрегнатите си мускули, излезе на поляната, лизна снежната кора, поглеждайки изкриво към небето. И изведнъж още един бръмбар се откъсна от танцуващия във въздуха рояк и като оставяше след себе си голяма, широка опашка, се понесе направо към поляната. Той растеше толкова бързо, че лосът едва успя да направи скок към храстите, когато нещо грамадно, много по-страшно от внезапното връхлитане на есенна буря? удари върховете на боровете и, рухна на земята така, че цялата гора забуча, застена. Ехото се понесе над дърветата, изпреварвайки лоса, който хукна с всички сили към гъсталака.
Ехото потъна в гъстите зелени борови клони. Като блестеше и искреше, скрежът се посипа от върховете на дърветата, пречупени от падането на самолета. Тишина, тягостна и властна тишина легна над гората. И в нея много ясно се чу, как простена човек и как тежко заскърца снегът под нозете на мечката, която необикновеният шум и трясък изгониха от гората на полянката.
Мечката бе огромна, стара и космата. Мръсната козина на кестеняви кичури стърчеше по хлътналите й хълбоци, висеше на снопчета по отслабналата й измършавяла задница. По тия краища от есента бушуваше войната. Тя бе проникнала дори тук, в непристъпния пущинак, където по-рано съвсем рядко се отбиваха дървари и ловци. Грохотът на близкия бой още през есента вдигна мечката от бърлогата й, като наруши зимния й сън, и ето сега, гладна и зла, тя бродеше из гората, без да знае покой.
Мечката се спря в края на гората, там, където преди малко стоеше лосът. Подуши пресните му, вкусно миришещи следи и тежко и жадно задиша с хлътналите си хълбоци, ослуша се. Лосът бе изчезнал, но пак наблизо се чуваше звук, издаван от някакво живо и навярно слабо същество. Козината по шията на звера настръхна. Той протегна муцуна. Отново едва чуто се разнесе същият жален звук от края на гората. Бавно, предпазливо стъпвайки с меките си лапи, под които с хрущене потъваше сухата и яка снежна кора, зверът се отправи към неподвижната, забита в снега човешка фигура…1
Летецът Алексей Мересиев попадна в двойни „клещи“. Това бе най-лошото, което можеше да се случи във въздушен бой. След като изстреля всичките си бойни припаси, фактически обезоръжен, обградиха го четири германски самолета и като не му даваха нито да се изплъзне, нито да се отклони от пътя, поведоха го към своето летище.
А всичко това стана така. Звено изтребители под командата на лейтенант Мересиев излетя да съпровожда „илове“, които отиваха да щурмуват неприятелско летище. Смелото нападение излезе сполучливо. Щурмовите самолети, тези „летящи танкове“, както ги наричаха в пехотата, плъзгайки се едва ли не по върховете на боровете, се промъкнаха право над летателното поле, на което в редици стояха големи транспортни „юнкерси“2. Като изскочиха неочаквано иззад зъберите на сиво-синкавата горска верига, те се понесоха над тежките туловища на „гальотите“, като ги засипваха с олово и стомана от оръдията и картечниците и изхвърляха опашати ракетни снаряди. Мересиев, който със своята четворка охраняваше въздуха над мястото на атаката, видя добре отгоре как се замятаха по летището тъмните фигурки на хората, как почнаха тежко да пълзят по натрупания сняг транспортните самолети, как щурмовиките правеха нови и нови обиколки и как, като дойдоха на себе си, екипажите на „юнкерсите“ започнаха под огъня да изкарват на старта и да издигат самолетите във въздуха.
1
Марка съветски щурмови самолети Ил-2, наречени така по името на конструктора им Илюшин. Б. пр.