В тоя забележителен за Мересиев ден му се случи да бъде свидетел на още едно събитие. Вече сребристият самолет с червените кръстове на крилете и по тялото бе наблизо, виждаше се вече как, поклащайки глава, сновеше около него механикът, като оглеждаше не е ли ударен самолетът от парчетата и взривната вълна, когато един след друг почнаха да кацат изтребителите. Те се измъкваха иззад гората, плъзгаха се надолу, без да правят обикновения кръг, и кацаха, като пътем рулираха към края на гората, към закритията си.
Скоро небето утихна. Летището се очисти, замлъкна бръмченето на моторите в гората. Но в командния пункт още стояха хора и като закриваха от слънцето очите си с ръка, гледаха към небето.
— „Деветката“ не се е върнала! Кукушкин се забави! — съобщи Юра.
Алексей си спомни мъничкото злъчно личице на Кукушкин, което запазваше винаги избухливия си израз, спомни си и как тоя същият Кукушкин днес грижливо подкрепяше носилката му. Нима? Тая мисъл, толкова обикновена за летците през напрегнатите дни, сега, когато Алексей се бе откъснал от живота на летището, го накара да потрепери. В същото време в небето се чу бръмчене.
Юра радостно подскочи:
— Той е!
Около командния пункт се раздвижиха. Нещо се бе случило. „Деветката“ не кацаше, а минаваше над летището в широк кръг и когато прелиташе над главата на Алексей, той забеляза, че една част от крилото й е откъсната и което бе най-страшното — от тялото се подаваше само един „крак“. Една след друга прорязваха въздуха червени ракети. Кукушкин отново премина над главите. Самолетът му приличаше на птица, която се вие над разрушеното си гнездо и не знае къде ще кацне. Той правеше вече третия кръг.
— Кога ще скочи, бензинът се свършва, до капка, защо го изстисква! — прошепна Юра, като гледаше часовника.
В случаи, когато кацането бе невъзможно, на летеца се разрешаваше да вземе височина и да се хвърли с парашут. Вероятно такава заповед вече бе получила от земята и „деветката“. Но тя упорито летеше в кръг.
Юра гледаше ту самолета, ту часовника. Когато му се струваше, че моторът работи по-тихо, той сядаше, и се извръщаше. Нима мисли да спаси самолета? „Скачай, скачай де!“ — мислеше си всеки.
[#1 Придвижване на самолета по земята с работещ мотор. Б. пр.]
От летището се откъсна изтребител с цифрата едно на опашката, литна във въздуха и още в първия кръг майсторски се нареди до ранената „деветка“. По спокойния майсторски стил на полета Алексей позна, че това е самият командир на полка. Решил очевидно, че радиото на Кукушкин се е повредило или че той се е объркал, командирът тръгна до него, поклати криле, като сигнализираше „прави като мен“ и почна да се отстранява и да се издига нагоре. Заповядваше му да отлети настрана и да скочи, но точно в тоя момент Кукушкин намали газ и започна да слиза. Раненият самолет с пречупено крило премина над самата глава на Алексей, като бързо се приближаваше към земята. Ето, някъде недалеч близо до земята той рязко се наведе наляво, опря на здравия си „крак“, потича малко на едно колело, като намаляваше скоростта, после падна на дясната си страна, закачи се със здравото си крило за земята, и стремително се завъртя около оста, като вдигаше цели облаци сняг.
В последната минута самолетът се скри от погледите, когато снежният прах се разпръсна, всички видяха — не далеч от ранения самолет, наклонил се настрана, нещо се чернее върху снега. И към тая черна точка тичаха хората и като покрякваше със сирената си, с все сила летеше санитарният автомобил.
„Спаси, спаси самолета! Гледай го, Кукушкин! Кога бе се научил на това!“ — мислеше си Мересиев, като лежеше на носилката и дори завиждаше на другаря си.
На него самия му се поиска с всички сили да изтича там, където лежеше на снега тоя мъничък, от никого необичан човек, който изведнъж се оказа толкова издръжлив, такъв майстор! Но Алексей бе повит, притиснат до плата на носилката, смазан от огромната болка, която отново го хвана с всичка сила, щом бе спаднало нервното напрежение.
Всички тия произшествия станаха за около един час, но те бяха толкова много, че Алексей не можа изведнъж да се оправи сред тях. Едва когато носилката му бе закрепена в специалните гнезда на санитарния самолет и той неочаквано пак усети върху себе си втренчения поглед на „метеорологичния сержант“, наистина разбра значението на думите, който се бяха откъснали от побледнелите устни на девойката между взривовете на две бомбени серии. Стана му срамно, дори не знаеше името на тая чудна, самоотвержена девойка.