— Защо лежат тук?
— В коридорите вече няма място… Вие сами…
— Какво „вие сами“, „вие сами“! А в четиридесет и втора!
— Но тя е полковнишка.
— Полковнишка? — професорът изведнъж избухна. — Кой глупак измисли това? Полковнишка! Глупости!
— Но нали е казано да оставяме място за героите на Съветския съюз?
— „За героите“, „за героите“. В тая война всички са герои. Вие ли ще ме учите? Кой е тук началник? На когото Не се харесват моите разпоредби, може незабавно да се махне. Веднага да се пренесат летците в четиридесет и втора, мислите всякакви глупости: „полковнишка“!
Той бе тръгнал по-нататък, съпроводен от смълчалата се свита, но изведнъж се върна, наведе се над леглото на Мересиев и като сложи на рамото на летеца своята пълна, изхабена от много дезинфекции, изпръхнала ръка, попита: — Вярно ли е, че си пълзял от германския тил повече от две седмици?
— Нима имам гангрена? — с отпаднал глас продума Мересиев.
Професорът прониза със сърдит поглед свитата си, струпала се на вратите, погледна летеца право в черните големи зеници, в които имаше тъга и тревога, и изведнъж каза:
— Такива като тебе е грешно да се лъжат. Гангрена Но ти не клюмвай! Неизлечими болести на света няма, както няма и безизходни положения. Запомни ли? Това е. И отмина, голям, шумен, и вече някъде отдалеч, зад стъклената врата на коридора, се чуваше басовото му мърморене.
— Интересен чичо — каза Мересиев, като гледаше след него.
— Неврастеник. Видя ли? Докарва се. Знаем ги ние народните хора — обади се от своето легло Кукушкин с кисела усмивка. — Значи удостоихме се с честта да попаднем в „полковнишката“.
— Гангрена — тихо рече Мересиев и повтори с тъга: Гангрена.
Тъй наречената „полковнишка“ стая се намираше в края на коридора на втория етаж. Прозорците й гледаха на юг и изток и затова слънцето скиташе по нея през целия ден, постепенно се местеше от легло на легло. Тя бе сравнително неголяма стая. Ако се съди по тъмните петна, останали върху паркета, до войната в нея е имало две легла, две табуретки, по средата кръгла маса, Сега там се намираха четири легла. На едното лежеше ранен, цял обинтован като повито новородено дете. Той лежеше винаги по гръб и гледаше изпод бинтовете към тавана с празен неподвижен поглед. На другото Легло, до което бе леглото на Алексей, лежеше подвижен човек, с набръчкано, сипаничаво войнишко лице, с руси коси и мустачки, услужлив и разговорлив.
Хората в болницата бързо се запознават. Още до вечерта Алексей узна, че сипаничавият е сибиряк, председател на колхоз, ловец, а по военна специалност снайперист, и то сръчен снайперист. От деня на прочутите боеве край Елна, когато той започна да воюва в състава на своята Сибирска дивизия, в която заедно с него служеха двамата му сина и зет му, бе успял, както се изразяваше, да „натрака“ към седемдесет германци. Той бе Герой на Съветския съюз и когато спомена пред Алексей своето презиме, Мересиев с интерес изгледа неугледната му фигурка. Това презиме през тези дни бе широко известно в армията. Големи вестници дори посветиха на снайпериста уводни статии. Всички в болницата — и сестрите, и лекарят управител, и сам Василий Василиевич — го наричаха с уважение Степан Иванович.
Четвъртият обитател на стаята, който лежеше в бинтове, през целия ден нищо не каза за себе си. Той изобщо не произнесе нито дума, но Степан Иванович, който знаеше всичко, разказа тихичко на Мересиев историята му. Казваше се Григорий Гвоздев. Той бе лейтенант от танковите войски и също Герой на Съветския съюз. Дошъл в армията от танковото училище и воювал от първите дни на войната, като участвувал в първия бой на границата, някъде към Брест-Литовската крепост. В известното танково сражение при Белосток той загубил танка си. Веднага преминал на друг, чийто командир бил убит, и с остатъка от танковата дивизия започнал да прикрива войските, които отстъпвали към Минск. В боя на Буг загубил втория си танк, бил ранен, минал на трети и като сменил загиналия командир, поел командуването на ротата. После, озовал се в германския тил, създал подвижна танкова група от три танка и цял месец скитал с нея из дълбокия германски тил, нападайки обози и колони. Снабдявал се с гориво, доставял си бойни припаси и запасни части от местата на скорошните сражения. Тук по зелените поляни, край широките пътища, в горите и блатата в изобилие се търкаляли, без някой да се грижи за тях, разбити машини от разни марки.