— Да пия, да пия, да пия! — Клавдия Михайловна излезе иззад паравана и с треперещи ръце наля вода в чашата.
Но болният не пи, чашата напразно тракаше по зъбите му, водата се разливаше по възглавницата, а Комисаря упорито, като пъшкаше, ту искаше, ту заповядваше, произнасяше все една и съща дума. Изведнъж Мересиев разбра, че тая дума не е „да пия“, а „да живея“, че в тоя вик несъзнателно се бунтува против смъртта цялото същество на силния човек.
После Комисаря стихна и отвори очи.
— Слава богу! — прошепна Клавдия Михайловна и с облекчение почна да сгъва паравана.
— Не трябва — спря я гласът на Комисаря, — оставете, така ще ни бъде по-уютно, не трябва и да се плаче, и без вас на света е доста влажно… Е, какво, съветски ангеле!… Колко е жалко, че ангели, дори такива като вас, срещаш само пред прага … за нататък.
10
Алексей бе в странно състояние.
Откакто повярва, че по пътя на тренировката може Да се научи да лети без крака и пак да стане пълноценен летец, овладя го жажда за живот и работа.
Сега той имаше цел в живота: да се върне към професията на изтребителя. И се стремеше към тая цел със същата фанатична упоритост, с която той, безкракият, пълзеше към своите. Свикнал от ранни години да осмисля живота си, той преди всичко определи точно какво трябва да прави, за да постигне това колкото може по-скоро, без да губи напразно скъпоценно време. И излезе, че първо трябва бързо да се поправи, да си върне загубените по време на гладуването здраве и сила, а затова трябваше повече да яде и да спи; второ, да възстанови бойните си качества на летец и затова да се развие физически чрез достъпни за него, макар и още болен на легло, гимнастически упражнения; трето, и това беше най-важното и най-трудното, да развива отрязаните си до коленете крака така, че да запази в тях силата и ловкостта, а после, когато дойдат протезите, да се научи да прави с тях всички необходими за управляването на самолета движения.
Дори ходенето за безногия не е лесно. А Мересиев смяташе да управлява самолет, и то изтребител. А за това, и особено в минутите на въздушен бой, когато всичко е пресметнато до стотни части от секундата и съгласуването на уменията трябва да се издигне до степен на безусловен рефлекс, краката трябва да умеят да извършват не по-малко точна, майсторска и главно бърза работа, отколкото ръцете. Необходимо бе тъй да се подготви, че пристегнатите към остатъците на краката му прибавки от дърво и кожа да изпълняват същата тънка работа, както живият орган.
На всеки човек, запознат с техниката на пилотирането, това би се сторило невероятно. Но Алексей вярваше сега, че това е в пределите на човешките възможности, а щом е така, то той, Мересиев, непременно ще го постигне. И ето Алексей се залови да осъществява своя план. С педантизъм, който учудваше и него самия, той изпълняваше предписаните лечения и приемаше полагащото му се количество лекарства. Ядеше много, винаги искаше допълнително, макар понякога и да нямаше апетит. Каквото и да се случеше, той се стараеше да спи определено време и дори си създаде навик да спи и следобед, на което дълго се съпротивяваше неговата деятелна и подвижна натура.
Да се накара да яде, да спи, да взема лекарства не беше мъчно. С гимнастиката бе по-лошо. Обикновената система, по която по-рано Мересиев правеше упражнения, не бе подходяща за човек, лишен от крака и прикован на леглото.
Той си измисли своя: по цели часове се навеждаше и се изправяше, опрял ръце на хълбоците, извиваше тялото, въртеше главата си с такова усърдие, че прешлените му пукаха. Другарите му по стая добродушно му се надсмиваха. Кукушкин го дразнеше, като го наричаше ту братя Знаменски, ту Лядумег, ту с имената на други някои прочути бегачи. Той не можеше да гледа тая гимнастика, която смяташе за образец на болнична глупост, и обикновено, щом Алексей се залавяше за нея, бягаше в коридора, недоволен и сърдит.
Когато от краката му снеха бинтовете и Алексей получи по-голяма подвижност в границите на леглото, той усложни упражненията. Пъхнал остатъците от краката си под таблата на леглото, опрял се с ръце на хълбоците, той бавно се навеждаше и изправяше, като всеки път забавяше темпа и увеличаваше броя на тия „поклони“. После разработи цяла серия упражнения за краката. Легнал на гръб, той ту ги свиваше и притегляше към себе си един по един, ту ги изправяше и ги протягаше напред. Когато за пръв път направи това, изведнъж разбра какви големи, а може би и непреодолими трудности го очакват. Протягането извикваше остра болка в отрязаните, до коленете крака. Движенията бяха плахи и неточни. Мъчно можеше да ги подчиниш, както, да речем, е трудно да се лети на самолет с повредено крило или опашка. Като се сравняваше неволно със самолета, Мересиев разбра, че в него е нарушена цялата идеално пресметната конструкция на човешкото тяло и макар че още бе цяло и силно, то никога няма да достигне предишната, изработена от детинство хармония на движенията.