Гимнастиката на краката му причиняваше остра болка, но Мересиев всеки ден я удължаваше с една минута Това бяха страшни минути, минути, когато сълзите сами се лееха; от очите му и понякога хапеше устните си до кръв, за да задържи неволния стон. Но той се стараеше да изпълнява упражненията отначало веднъж, после два пъти дневно, като всеки път увеличаваше продължителността им. След всяко такова упражнение той падаше безсилно на възглавницата с мисълта: ще може ли пак да ги поднови? Но идваше определеното време и се залавяше за своето. Вечер опипваше мускулите на бедрата, на коленете си и с удоволствие усещаше под ръката си не меко месо и тлъстина, както бе в началото, а предишния стегнат мускул.
Краката заемаха всичките мисли на Мересиев. Понякога като се забравяше, той чувствуваше болка в стъпалото, сменяше позата и чак тогава до съзнанието му идваше мисълта, че няма стъпала. По силата на някаква нервна аномалия отрязаните части на краката продължаваха като че ли да живеят заедно с тялото, изведнъж почваха да го сърбят, да го въртят при влажно време, дори го боляха. Толкова много мислеше за краката си, че често насън се виждаше за инструктор. Ту при тревога тича с всичка сила към самолета; скача на крилото, сяда в кабината и с крака пробва педалите, докато Юра снема калъфа на мотора. Ту заедно с Оля, хванати за ръце, тичат с всичка сила през цъфналата степ, бягат боси, усещайки нежното докосване на влажната и топла земя. Колко хубаво бе това и колко тежко му ставаше, когато се събудеше и се виждаше без крака. След такива сънища Алексей изпадаше понякога в възбудено състояние. Почваше да му се струва, че се мъчи, че никога няма да лети, както и никога няма да тичат боси по степта. Милата девойка от Камишин ставаше все по-близка, все по-желана, колкото повече време се отделяше от нея… Отношенията му с Оля не радваха Алексей, Почти всяка седмица Клавдия Михайловна, го караше да „танцува“; да скача на леглото, като пляска с ръце, за да получи от нея плик надписан с кръгъл и грижлив почерк. Тия писма ставаха все по-тънги… все По-голяма тяхната, млада, непрекъсната от войната любов, все по-зряла и по-зряла. Той четеше с тревога редовете, знаейки, че няма право да й отговори истината.
Те не бяха само училищни другари, учили заедно в средното училище при дървообработващия завод: изпитващи в детинството си един към друг симпатия, която само по подражание на възрастните наричаха любов. Те бяха се разделили поне за 6–7 години. Девойката бе заминала да учи в техникум по механика. После, когато се завърна и почна да работи като механик в завода, Алексей вече не бе в града. Той се учеше в авиаторската школа. Срещнаха се малко преди войната. Нито той, нито тя бяха търсили тая среща и може би не си спомняха един за друг — твърде много вода бе изтекла от онова време. Но веднъж през една пролетна вечер Алексей вървеше по улиците на града, придружавайки майка си за някъде, насреща им се мярна девойка, на която той дори не обърна внимание, а забеляза само стройните и крака.
— Защо не поздрави или си я забради, та това е Олга — и майката спомена презимето на девойката.
Алексей се обърна. Девойката също се обърна и гледаше подире им. Погледите им се срещнаха и и той почмувствува как изведнъж трепна сърцето му. Като остави майка си, той се спусна бегом към девойката, която стоеше на тротоара под една гола топола.
— Ти? — учудено произнесе той, оглеждайки я с такъв поглед, сякаш пред него стоеше някакво красиво рядко нещо, незнайно как попаднало в тихата, вечерна, пълна с пролетна кал улица.
— Альоша? — също така учудено и недоверчиво попита тя.
Те се гледаха един друг за първи път след шест или седемгодишна раздяла. Пред Алексей стоеше мъничка девойка, стройна, гъвкава, с кръгло мило детско лице, леко напръскано около носа със златни лунички. Тя го гледаше с големи, сиви, лъчисти очи, леко повдигнала меко очертаните си вежди. В тая лека, свежа, изящна девойка имаше много малко от онова кръглолико, румено и възгрубо момиче, здраво като маматарка гъба, което ходеше важно в омазаното бащино сако с подвити ръкави, каквато беше тя в годините на техните последни срещи във фабрично-заводското училище.