— Налага се да скочите малко — флегматично каза лодкарят.
— Колко искаш? — запита Алексей.
— Че дай, колкото обичаш. От вас повече се полага, я вижте колко сте щастливи! Само не си спомням за вас, не си спомням.
Като скочиха от лодката, те си измокриха краката и Оля предложи да се събуят. Събуха се. От допира на босите крака до влажния топъл речен пясък им стана толкова леко и весело, че им се поиска да тичат, да се премятат, да се търкалят по тревата като козлета.
— Хвани ме! — извика Оля и като подмяташе бързо-бързо здравите си загорели крака, побягна през пясъчната ивица по полегатия мочурлив бряг към изумруднозелените разцъфнали ливади.
Алексей тичаше след нея с всичка сила, виждайки пред себе си само пъстрото петно на леката й на цветя рокля. Тичаше, като усещаше как цветята и качулчетата на киселеца го шибат силно по босите крака, как меко и топло се плъзга под стъпалата му влажната, стоплена от слънцето земя. Струваше му се, че за него е много важно да стигне Оля, че от това зависи много нещо в техния бъдещ живот, че навярно сега тук, на цъфналата, замайващо ароматна ливада по-лесно ще й каже всичко, което досега не се осмеляваше да й каже. Но щом почваше да я настига и протягаше към нея ръце, девойката правеше остър завой, някак си като котка се извиваше и като се заливаше със звънлив смях, избягваше на друга страна.
Бе упорита И той не успя да я стигне. Тя сама зави към брега и се хвърли на златния горещ пясък, цяла зачервена с отворена уста, с високо и често повдигаща се гръд, като жадно вдишваше въздуха и се смееше. На разцъфтялата ливада, сред белите звездички на лайкучката, той я фотографира. После се къпаха й той покорно се отдалечи в крайбрежните храсти и се обърна, докато тя се преобличаше и изцеждаше мокрия си бански костюм.
Когато го повика, той я видя седнала на пясъка с подвити под себе си загорели крака, само по тънка и лека рокля, с глава, увита в хавлиена кърпа. Тя постла на земята чистата салфетка, притисна краищата й с камъчета и нареди по нея съдържанието на пакета. Обядваха салата, студена риба, грижливо увита в пергаментова хартия, имаше дори приготвени от нея сладки. Оля не бе забравила и сол, и горчица, които стояха в мънички бурканчета от крем. Имаше нещо мило и трогателно в това, как тая лека и светла девойка сериозно и умело домакинствуваше. Алексей реши: достатъчно е отлагал. Край. Тая вечер ще се обясни с нея. Ще я убеди, ще й докаже, че тя непременно трябва да стане негова жена. Като се потъркаляха на плажа, още веднъж се изкъпаха и се уговориха да се срещнат вечерта в нейната квартира, уморени и щастливи, бавно тръгнаха към пристана. Кой знае защо, нямаше нито катера, нито лодката. Те дълго до пресипване викаха чичо Аркаша. Слънцето вече залязваше в степта. Снопове светлорозови лъчи се плъзгаха по гребена на стръмнината от другата страна, позлатяваха покривите на къщите на градчето, прашните притихнали дървета и кърваво светеха в стъклата на прозорците. Лятната вечер беше знойна и тиха. Но нещо се беше случило в градчето. По улиците, обикновено празни по това време, сновеше много народ, преминаха два камиона, натъпкани с хора, отмина под строй малка тълпа.
— Дали не се напи чичо Аркаша? — предположи Алексей. — Ами ако се наложи тук да нощуваме?
— С тебе от нищо не се страхувам — каза тя и го погледна с големите си лъчисти очи.
Той я прегърна и я целуна. Целуна я за първи и единствен път. По реката вече глухо потракваха ключовете на веслата. От другия бряг се движеше препълнената с хора лодка. Сега те с омраза погледнаха тая приближаваща се лодка, но, кой знае защо, покорно тръгнаха насреща й, сякаш, предчувствуваха какво им носеше тя.
Хората мълчаливо скачаха от лодката на брега. Всички бяха празнично облечени, но лицата им — загрижени и мрачни. Мълчаливо преминаваха по дъските покрай двойката сериозни, загрижени мъже и развълнувани, разплакани жени. Без да разбират нещо, младите хора скочиха в лодката и чичо Аркаша, като не поглеждаше щастливите им лица, рече:
— Война …
— Война ли?… С кого? — Алексей дори подскочи на пейката.
— Все с него, с проклетия, с германеца, с кого другиго — отвърна чичо Аркаша, като гребеше сърдито с веслата и рязко ги отмяташе. — Народът вече тръгна за военните комисариати … Мобилизация.
Направо от разходката, без да се отбива у дома си, Алексей отиде във военния комисариат. С нощния влак, който заминаваше в 12 ч. и 40 м., той вече пътуваше към назначението на неговата въздушна част, като едва успя да изтича в къщи за куфара си и дори без да се сбогува с Оля.