— А, как мислите, все пак ще отворят ли втори фронт? — попита той шепнешком.
— Няма да отворят, така, сами ще се справим — отговори Алексей, като слизаше на дървения перон.
Влакът затрака с колелата, гласовито изсвири със сирената си и се скри зад завоя, като остави след себе си лека, прашна следа. Площадката, на която слязоха само няколко пътници, изведнъж бе обгърната от ароматна вечерна тишина. Допреди войната тук вероятно е било много хубаво и спокойно. Боровата гора, която растеше съвсем близко до спирката, звънеше леко и успокояващо с върхарите си. Навярно преди година-две в ей такива тихи вечери по пътечките и пътищата, които водят под заслона на гората към вилите, са се пръскали слезлите от влака тълпи пременени жени в леки пъстри рокли, палави деца, весели, обгорели мъже, завръщащи се от града с пакети храна, бутилки вино — армагани за летовниците. Малкото пътници, които влакът остави сега, с лопати, брадви, вили и други градински инструменти, бързо слязоха от площадката и деловито закрачиха към гората, погълнати от грижите си. Само Мересиев, който с бастуна си приличаше на човек, тръгнал на излет, се любуваше на красотата на лятната вечер, дишайки с пълни гърди, и зажумяваше, чувствувайки върху кожата си топлото докосване на слънчевите лъчи, които се промъкваха между боровите клончета.
В Москва подробно му бяха обяснили пътя. Като същински военен по малкото ориентири той без труд откри пътя към санаториума, който се намираше на десет минути от спирката, на брега на малко, спокойно езеро. Някога, преди революцията, един руски милионер решил да построи до Москва летен дворец, но такъв, че като него да няма никой друг. Той заявил на архитекта, че няма да пожали пари, стига дворецът да бъде съвсем оригинален. Предугаждайки вкуса на шефа си, архитектът бе построил до езерото някакъв огромен, чудноват тухлен дворец с Тесни решетести прозорци, с кулички и стълби, с входове и проходи, с островърхи покриви. Като недодялана, грозна кръпка бе залепена тази постройка сред широкия пейзаж до самото езеро, обраснало с острица. А пейзажът бе хубав! До водата, стъкленогладка в тихо време, се тълпеше изящна и неспокойна група млади трепетлики с трептящи листа. Тук-там се белееха в буйната зеленина стъблата на брези. Синкавият пръстен на стара борова гора опасваше езерото с широк зъбчест кръг. И всичко това се повтаряше в обърнат вид във водното огледало, разтваряйки се в хладната синевина на тихата прозрачна вода.
Много прочути художници са прекарвали дълго време при тукашния стопанин, който се славел по цяла Русия със забележително гостоприемство, и този обширен пейзаж, изцяло и с отделни свои кътчета, бе навеки запечатан на много картини като образец на могъщата и скромна красота на великоруската природа.
Тъкмо в тоя дворец се помещаваше санаториумът на военновъздушните сили на РККА.20 В мирно време летците прекарваха тук с жените си, а понякога и с целите си семейства. През време на войната ги изпращаха тук да се доизлекуват след болницата. Алексей дойде в санаториума не по широкия асфалтиран, засаден с брези околен път, а по пътечката, прокарана направо от гарата през гората към езерото. Той пристигна, така да се каже, откъм тила и незабелязан от никого, се вмъкна в голяма шумна тълпа, заобиколила два натъпкани автобуса, които стояха до парадния вход.
От разговорите, от репликите, от напътствените подвиквания и пожелания Алексей схвана, че изпращат летци, които заминават за фронта направо от санаториума. Заминаващите бяха весели, възбудени, като че ли не отиваха там, където зад всяко облаче ги дебнеше смъртта, а в мирновременните си гарнизони; лицата на изпращачите изразяваха нетърпение, тъга. Алексей разбираше това. От започването на новото гигантско сражение, което се разигра на юг, той сам изпитваше същото непреодолимо влечение. Колкото повече нарастваха събитията и се усложняваше обстановката, толкова повече се разрастваше и това влечение. Когато във военните кръгове, макар и наистина още тихо и предпазливо, почна да се споменава думата „Сталинград“, това влечение се превърна в парлива тъга и принудителното болнично безделие стана непоносимо.
От прозорците на елегантните коли поглеждаха почернели, възбудени лица. Нисък, плешив арменец с пижама на райета, куц, един от тия общопризнати остроумци и доброволни комици, които непременно се намират във всяка група почиващи, като куцаше и се въртеше около автобуса и размахваше бастуна, напътствуваше някого от заминаващите:
— Хей, поздравете там във въздуха фрицовете! Федя! Разплати се с тях, дето не ти дадоха да завършиш курса по лунните бани. Федя, Федя! Докажи им във въздуха там, че не е прилично от тяхна страна, дето попречиха на съветските летци да си направят лунните бани.