Но в тоя миг станало неочаквано и странно събитие, споменът за което и досега е жив в Бухара и никога няма да умре, защото голям бил смутът и големи разрушенията.
Дочуло възгласите на стопанина си, магарето се насочило към него, но подире му от сондурмата се потътрил един огромен барабан. Настрадин Ходжа, без да види в тъмното, бил завързал магарето си за желязната скоба на барабана, с който съдържателят в големи празници свиквал хората в чайханата. Барабанът се закачил за един камък и изгръмолял; магарето се обърнало, а барабанът изгръмолял още веднъж и тогава то, като си въобразило, че злите духове, след като са се разправили с Настрадин Ходжа, се промъкват сега и към неговата сива кожа, ревнало ужасено, вирнало опашка и се впуснало да тича през мегдана.
— Проклятие! Барабанът ми! — развикал се съдържателят на чайханата и хукнал подире му.
Напусто! Магарето летяло като вятър, като буря, но колкото по-бързо летяло, толкова по-яростно, по-ужасно и по-оглушително гърмял отзад барабанът, като подскачал по камъните и буруните. Хората в чайханите се изплашили, взели тревожно да подвикват, да се питат: защо така по никое време ехти барабанът, какво се е случило?
А през това време на мегдана тъкмо влизали последните петдесет камили, натоварени със съдини и бакърени листове. Като видели препускащото срещу тях в тъмнината страшно, ревящо, кръгло, подскачащо й гърмящо нещо, камилите обезумели от ужас и се разбягали, като изтърсвали на земята съдините и тътнещия бакър.
След минута целият мегдан и всички съседни улици били обзети от голям ужас и нечуван смут: грохот, звън, гръм, цвилене, рев, лай, вой, трясък и дрънчене — всичко това се сливало в някаква пъклена дандания и никой нищо не можел да разбере; стотици камили, коне, магарета, откъснали се от въжетата; се носели в мрака, гръмолели по разхвърляните навсякъде бакърени листове, а камиларите викали и се щурали с размахани факли. От страшната врява хората се събуждали, скачали и тичали полуголи, без сами да знаят накъде, блъскали се един в друг, огласяли тъмата с викове на отчаяние и скръб, защото мислели, че е настъпил краят на света. Закукуригали и запляскали с криле петлите. Смутът растял, обхващал целия огромен град чак до покрайнините му и ето, гръмнали топовете на градската стена, защото градската стража решила, че в Бухара е нахлул неприятел, и топовете в двореца гръмнали, защото дворцовата стража решила, че е избухнал бунт; от всички безбройни минарета се разнесли сърцераздирателни, тревожни гласове на муезини — всичко се смесило й никой не знаел къде да тича и какво да прави! А в най-гъстата навалица, ловко заобикаляйки обезумелите коне и камили, тичал Настрадин Ходжа, той преследвал по грохота на барабана магарето си, но не можал да го улови, докато не се скъсало въжето и барабанът не отлетял настрана, под краката на камилите, които се юрнали да бягат от него, като трошели с трясък навеси, сайванти, чайхани и дюкяни.
Настрадин Ходжа дълго щял да гони магарето, ако случайно не се сблъскали. Магарето било цялото в пяна и треперело.
— Да вървим, да вървим по-скоро, тук е прекалено шумно за нас — рекъл Настрадин Ходжа и повлякъл подире си магарето. — Да се чудиш просто какво може да направи в големия град едно мъничко магаре, ако вържат за него барабан! Полюбувай се на всичко, което стори! Наистина ти ме спаси от заптиите, но аз все пак съжалявам горките жители на Бухара: сега чак до заранта не ще могат да се съвземат. Ала къде ние да намерим тих, уединен кът?
Настрадин Ходжа решил да пренощува на гробищата, като правилно разсъдил, че какъвто и смут да се вдигне, умрелите няма да тичат, да викат, да крещят и да размахват факли.
Така Настрадин Ходжа, смутителят на спокойствието и сеячът на раздори, завършил в пълно съответствие със своето прозвище първия ден от пребиваването си в родния град. Като привързал за една от надгробните плочи магарето си, той удобно се наместил на гроба и скоро заспал. А суматохата в града продължила още дълго — гълчава, грохот, крясъци, звън и топовна стрелба.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Ала щом се сипнала зората, щом звездите потъмнели и в мрака се откроили неясните очертания на предметите — на мегдана излезли стотици метачи, боклукчии, дърводелци и мазачи; те задружно се заловили, за работа: вдигнали съборените навеси, поправили мостовете, запушили дупките в дуварите, събрали всички трески и чирепи: и първите лъчи на слънцето не заварили в Бухара никакви следи от среднощния смут.
И започнал пазарният ден.
Когато Настрадин Ходжа, наспал се добре в сянката на надгробния паметник, пристигнал на мегдана, той вече целият бръмчал като кошер, вълнувал се в неспирно движение, залят открай-докрай с разноплеменна, разноезична, многоцветна тълпа. „Дайте път! Дайте път!“ — викал Настрадин Ходжа, но и сам трудно различавал гласа си сред хилядите други гласове, защото викали всички: търговци, камилари, водоносци, бербери, скитащи дервиши, просяци, пазарищни зъбовадци, размахващи ръждивите и страшни оръдия на своя занаят. Разноцветни халати, чалми, чулове, килими, китайска реч, арабска, индуска, монголска и още множество разни наречия — всичко това се сливало в едно, люлеело се, щъкало, шумяло и вдигало прахоляк, замъглявало небето, а на мегдана прииждали в безконечни потоци нови стотици хора, разопаковали стоки и присъединявали гласовете си към всеобщия рев. Грънчари звънливо и ситно удряли по гърнетата си с пръчици, хващали минувачите за пешовете на халатите, увещавали ги да послушат и пленени от чистотата на звъна, да купят; в бакърджийската чаршия непоносимо за очите блестял бакърът, въздухът стенел от бърборенето на малките чукчета, с които майсторите изчуквали шарки по подносите и кърчазите, като гръмогласно хвалели изкуството си и хулели изкуството на своите комшии. Златари топели в малки огнища сребро, изтегляли злато, върху кръгли кожени подложки шлифовали скъпоценни камъни от Индия, сегиз-тогиз лек ветрец донасял от съседната чаршия гъста вълна благоухания — там се търгувало с благовонни, розово масло, амбра, мускус и различни подправки; по-встрани се простирала без крайната килимарска чаршия — пъстра, шарена, цветиста, украсена с персийски, дамаски, текински килими, кашгарски постелки, цветни чулове, скъпи и евтини, за прости и за благородни коне.