Повест за Настрадин Ходжа

Звъни, гърне, и пей, гърне,
достойно възхвали кумира!
Разказвай на света, гърне,
за добротата на емира!
Гърнето звънва и завчас
запява то със гневен глас.
Запява то със дрезгав глас
и призовава всички вас.
Послушайте го, млад и стар:
„Нияз старикът бе грънчар.
Работеше до късен мрак
и беше, то се знай, бедняк,
гърненце малко със пари
да скъта не можа дори.
Затуй пък, с гърбица макар,
гърнета скътал е Джафар,
натрупала е с леснина
злато емирската хазна
и стража варди ден и нощ
емира, благия ни вожд.
Но злото дойде у Нияз
като крадец в нечакан час.
И ето, на емирски съд
отвежда стареца дългът.
А подир него, зъл и тъп,
лихварят мъкне своя гръб!“
О, докога на тоя свят
под тоз ярем ще вием врат,
неправдата ще ни тежи?
Отговори, гърне, кажи!
Кажи със своя глинен глас
в какво е виноват Нияз?
Гърнето пее и звънти,
правдивият му глас ехти:
„Нияз е виноват в това,
че сложи в примката глава.
И паякът с човешки лик
оплете клетия старик!“
Пред нашия емир блажен
Нияз се просва просълзен:
„Говорят днес надлъж и шир,
че сте добър и благ емир.
Поспрете милостив за миг
очи над бедния старик!“
Емирът казва: „Чуй, Нияз!
Аз ще ти дам отсрочка… час!
Не току-тъй надлъж и шир
мълвят, че съм добър емир.“
О, докога на този свят
под тоз ярем ще вием врат,
неправдата ще ни тежи?
Отговори, гърне, кажи!
Гърнето пее и звънти,
правдивият му глас ехти:
„О, спри, народе, най-подир
да чакаш правда от емир.
Знай, че разгадката е тук:
емирът е чувал с боклук
и не глава — стои гърне
на неговите рамене!“
О, докога, гърне, кажи
неправдата ще ни тежи?
Кога злочестият народ
ще види радостен живот?
Гърнето пее и ехти:
„Могъщ е нашият емир,
но той ще падне най-подир
и паднал, спрял да ни души,
в уречения светъл ден
на късчета ще се строши,
като това гърне у мен!“

Настрадин Ходжа вдигнал гърнето високо над главата си и го хряснал силно о земята; гърнето се пръснало със звън, разхвърчало се на стотици дребни късчета. Като се напрягал и заглушавал с гласа си шума на тълпата, Настрадин Ходжа извикал:

— Тогава хайде заедно да спасим грънчаря Нияз от лихваря и милостите на емира. Вие познавате Настрадин Ходжа, той никога никого не завлича. Кой ще ми заеме за кратък срок четиристотин танга?

Напред се изстъпил един бос водоносец:

— Настрадин Ходжа, отде у нас пари? Нали плащаме големя данъци? Но ето аз имам колан, почти съвсем нов; за него може да се получи нещо.

Той хвърлил на сондурмата пред нозете на Настрадин Ходжа колана си; глъчката и движението сред тълпата се засилили, към нозете на Настрадин Ходжа полетели тюбетейки, колани, кърпи и дори халати. Всеки смятал за чест да услужи на Настрадин Ходжа. Дебелият кафеджия донесъл два много красиви чайника, меден поднос и погледнал другите хора гордо, защото пожертвованието му било много щедро. Купчината предмети растяла ли, растяла. Настрадин Ходжа викал с цяло гърло:

— Стига, стига, о, щедри жители на Бухара! Стига, чувате ли ме! Седларю, вземи отбратно седлото си — стига, казвам ти! Да не сте решили да превърнете Настрадин Ходжа във вехтошар? Започвам продажбата! Ето колана на водоносеца; който го купи, никога няма да сети жажда. Елате, продавам го евтино! Ето стари, закърпени чехли, те сигурно вече два пъти са ходили в Мека; който ги обуе, все едно че отива на поклонение! Имам ножове, тюбетейки, халати, чехли! Вземете пи, продавам евтино и не се пазаря, защото сега времето за мене е най-скъпо от всичко!

Но великият Бахтияр в денонощните си грижи за своите верноподаници се бил постарал да въведе в Бухара такъв ред, че нито един грош не можел да се задържи в джобовете на жителите и преминавал веднага в емирската хазна, за да могат жителите да ходят по-леко с необременени джобове. Напусто викал Настрадин Ходжа и хвалел стоката си — купувачи нямало.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

В това време наблизо минал лихварят Джафар, чантата му тегнела от златните и сребърните накити, купени от златарската чаршия за Гюлджан.

Макар часът на отсрочката вече да свършвал, макар лихварят да бързал, обзет от сластно нетърпение, алчността в него надвила всички други чувства, когато чул гласа на Настрадин Ходжа, който обявявал евтината разпродажба.

Лихварят се приближил, забелязали го и тълпата бързо почнала да оредява, защото всеки трети от събралите се му бил длъжник.

Лихварят познал Настрадин Ходжа:

— Изглежда, ти търгуваш тук, човече, който ме измъкна вчера от водата? Но откъде имаш толкова стока?