Там било тясно, душно и задимено, вдигала се глъчка, жарко пламтели печките и пламъците им озарявали потните, голи до кръста готвачи. Те бързали, крещели, блъскали се и шамаросвали по вратовете чираците, които с обезумели очи сновели из цялата механа, увеличавайки блъсканицата и врявата. Къкрели огромни казани, покрити с танцуващи дървени капаци, вкусната пара се сгъстявала под тавана, дето с бръмчене се виели безчислени рояци мухи. Със сивкав дим кипял и яростно пръскал шарланът, светели стените на нажежените мангали и лойта, капейки от шишовете върху въглените, горяла със син задушлив пламък. Тук готвели пилаф, печали шиш-кебап, варели карантии, заничали банички, пълнени с лук, пипер, месо и овча лой, която, разтопена в пещта, избивала през тестото и кипяла на ситни мехурчета. Настрадин Ходжа с голяма мъка си намерил място, било толкова тясно, че хората, които притиснал с гърба и хълбоците си, изпъшкали. Но никой не се обидил и дума не издумал на Настрадин Ходжа, пък и той не се обиждал. Открай време обичал жежката навалица в механите из чаршията, цялата тая нестройна гълчава, шеги, смях, викове, блъсканица, дружното сумтене, дъвчене и мляскане на стотици хора, които след деня, прекаран в тежък труд, нямало кога да подбират яденетата: несъкрушимите челюсти ще смелят всичко — и жили, и хрущяли, а ненаситният търбух ще поеме всичко, само да бъде много и евтино! Настрадин Ходжа също го бивало в доброто хапване: той изял едно след друго три паници юфка, три паници пилаф и накрая — двайсетина банички, които дояждал вече насила, верен на правилото си — никога не оставяй нещо в паницата, щом вече е платено.
После поел към изхода и когато, с все сила поработил с лакти, най-сетне се измъкнал на въздух, бил целият мокър. Крайниците му били отмалели, като да излизал от баня, изпод ръцете на някой як теляк. С ленива крачка, натежал от яденето и жегата, как да е стигнал до чайханата и щом стигнал, поръчал си чай и блажено се изтегнал на кечетата. Клепачите му се затваряли, в главата му плували приятни мисли: „Сега имам много пари: добре ще е да ги пусна в обръщение и да открия някаква работилница — грънчарница или сарачница, нали познавам тези занаяти. Наистина стига съм се скитал. Мигар съм по-лош и по-глупав от другите, мигар не мога да имам добра, хубава жена, мигар не мога да имам син, когото бих носил на ръце? Кълна се в брадата на пророка, от това кресливо момче ще излезе истински хитрец, аз ще се постарая да му предам мъдростта си. Да, решено: Настрадин Ходжа променя неспокойния си живот. Като начало трябва да купя грънчарница или сарачница…“
Заловил се да пресмята. Една добра работилница струвала най-малко триста танга, а той имал сто и петдесет. Спомнил си с проклятие за сипаничавия слуга: „Аллах да ослепи тоя разбойник, той ми отне тъкмо оная половина, която сега не ми стига за началото!“
И късметът отново побързал да му се притече на помощ. „Двайсет танга!“ — изведнъж рекъл някой и веднага след тия думи Настрадин Ходжа чул чаткане на зарове, хвърлени върху бакърена табла.
На края на сондурмата, досами коневърза, дето било завързано магарето, в плътен обръч седели хора, а съдържателят на чайханата стоял над тях и надзъртал над главите им.
„Играят! — досетил се, Настрадин Ходжа, привдигнал се на лакът. — Трябва да погледна поне отдалеч. Аз, разбира се, няма да играя, не съм такъв глупак! Не защо един умен човек да не погледа глупците?“
Той станал и се приближил до играчите.
— Глупави хора! — пошепнал той на съдържателя на чайханата. — Те рискуват последното, което имат, с надежда да придобият повече. И мигар Мохамед не е забранил на мюсюлманите игрите на пари? Пазил ме бог от такава пагубна страст… Ала как му върви на тоя рижав играч: той печели четвърти път поред… Гледай, гледай, пети път спечели! О, безумецо! Той е омаян от лъжовния призрак на богатството, а през това време сиромашията е изкопала трап на пътя му. Какво? Та той спечели за шести път! Никога не съм виждал някому да върви толкова. Гледай, залага пак! Наистина човешкото лекомислие няма граници, не може винаги да печели я! Ето така погиват хората, повярвали в измамното щастие! На тоя рижавия трябва да му се даде хубав урок. Ех, нека само да заложи за седми път, тогава аз ще заложа против него, макар да съм по душа враг на всякакви парични игри и ако бях на мястото на емира, отдавна да съм ги забранил.
Рижавият играч хвърлил заровете и спечелил за седми път.
Настрадин Ходжа решително пристъпил напред, разбутал играчите и седнал в кръга.
— Искам да играя с тебе — рекъл той на щастливеца, взел заровете и бързо, с опитно око ги проверил от всички страни.