Много добър човек е и Иван Никифорович. Неговата къща е до къщата на Иван Иванович. Те са такива приятели, каквито светът не е раждал. Антон Прокофевич Пупопуз, който досега още ходи в кафяв редингот с ясносини ръкави и обядва в неделен ден у съдията, обикновено казваше, че самият дявол е свързал с въженце Иван Никифорович и Иван Иванович. Където отиде единият, нататък се мъкне и другият. Иван Никифорович никога не е бил женен. Макар и да мълвяха, че се бил оженил, това беше пълна лъжа. Аз познавам много добре Иван Никифорович и мога да кажа, че дори не е имал намерение да се жени. Откъде излизат всички тия клюки? Така например по едно време пуснаха, че Иван Никифорович се бил родил с опашка отзад. Но тая измислица е толкова глупава и същевременно мръсна и неприлична, че дори не смятам за необходимо да я опровергавам пред просветените читатели, които, вън от всяко съмнение, знаят, че само вещиците, и то твърде малко от тях имат отзад опашка и че тия вещици принадлежат повече към женския пол, отколкото към мъжкия. Въпреки голямото си приятелство тия редки приятели не си приличаха напълно помежду си. Характерите им най-лесно могат да се опознаят чрез сравнение: Иван Иванович има необикновената дарба да говори извънредно приятно. Господи, как говори той! Това усещане може да се сравни само с онова, което изпитвате, когато ви пощят или полекичка ви гъделичкат с пръсти по петата. Слушаш, слушаш и обориш глава. Приятно! Извънредно приятно! Като сън след баня. Иван Никифорович, напротив, повече мълчи, но ако изтърси някоя думичка, дръж се тогава: бръсне по-добре от всякакъв бръснач. Иван Иванович е мършав и висок; Иван Никифорович е малко по-нисък, но затова пък се разпространява на дебелина. Главата на Иван Иванович прилича на ряпа с опашка надолу; главата на Иван Никифорович — на ряпа с опашка нагоре. Иван Иванович лежи по риза под навеса само след обед, а привечер облича бекешата и отива някъде — или в градския склад, на който доставя брашно, или в полето да лови пъдпъдъци. Иван Никифорович лежи цял ден на входната площадка; ако денят не е много горещ, обикновено излага гърба си на слънце и не иска никъде да ходи. Ако му се поиска сутрин, минава из двора, оглежда стопанството и пак отива да си почива. По-рано често пъти се отбиваше при Иван Иванович. Иван Иванович е извънредно изтънчен човек и в почтен разговор никога няма да каже неприлична дума и веднага ще се докачи, ако чуе такова нещо. Иван Никифорович понякога не може да се сдържи; тогава обикновено Иван Иванович става от мястото си и казва: „Стига, стига, Иван Никифорович, излезте по-добре на слънце, вместо да говорите такива богопротивни думи.“ Иван Иванович много се сърди, ако в борша му падне муха: побеснява, тогава и чинията ще хвърли, и стопанинът ще си изпати. Иван Никифорович страшно много обича да се къпе и когато седне до гуша във водата, заповядва да сложат във водата маса и самовар и много обича да пие чай в такава прохлада. Иван Иванович си бръсне брадата два пъти седмично, Иван Никифорович — един път. Иван Иванович е извънредно любопитен. Боже опази, ако почнеш да му разправяш нещо и не го довършиш! Ако ли пък е недоволен от нещо, веднага показва недоволството си. По вида на Иван Никифорович много трудно можеш да познаеш доволен ли е, или сърдит; дори да се зарадва на нещо, пак няма да се издаде. Иван Иванович е малко плах по характер. Напротив, шалварите на Иван Никифорович имат такива широки гънки, че ако ги надуеш, в тях може да се побере целият двор с хамбарите и къщата. Иван Иванович има големи изразителни очи с тютюнев цвят и устата му донякъде прилича на буквата
ижица; очите на Иван Никифорович са малки, жълтеникави, съвсем се губят между гъстите вежди и пълните бузи и носът му има вид на зряла слива. Иван Иванович, ако ви гощава с енфие, преди това винаги ще близне с език капачето на табакерата, после ще я чукне с пръст и като я поднесе, ще рече, ако се познавате с него: „Смея ли да ви помоля, господине мой, да бъдете тъй любезен?“ Ако ли пък сте непознат, ще каже: „Смея ли да ви помоля, господине мой, без да имам честта да зная чина ви, името ви и бащиното ви име, да бъдете тъй любезен?“ А пък Иван Никифорович ви дава направо в ръцете кесията с енфието и само ще добави: „Услужете си.“ Както Иван Иванович, така и Иван Никифорович много мразят бълхите; и затова нито Иван Иванович, нито Иван Никифорович никога няма да пропуснат евреин със стока, без да купят от него бурканчета с мехлем против тия насекоми, като го наругаят преди това хубавичко задето изповядва еврейската вяра.