Мадлин зави по булевард „Распай“ и тръгна по улица „Деламбр“ до „Необикновената градина“, магазина, който бе нейната гордост и който откри преди две години.
Тя вдигна ролетката с боязън. Никога не беше отсъствала толкова дълго. По време на ваканцията в Ню Йорк беше поверила юздите на магазина на Такуми, нейния японски помощник, който завършваше училището за цветари в Париж.
Когато влезе в помещението, въздъхна облекчено. Такуми дословно беше последвал съветите й. Предния ден младият азиатец беше пазарувал на Рунжис и стаята беше изпълнена със свежи цветя: орхидеи, бели лалета, лилии, поинсетии, кукуряк, лютичета, мимози, жълти нарциси, теменуги, амарилис. Голямото коледно дърво, което бяха декорирали заедно, грееше, а снопове бял имел и бодливолистен джел висяха от тавана.
Успокоена, тя свали якето и си сложи престилката, подготви работните си инструменти — градинска ножица, лейка, мотичка — и щастливо се впрегна да свърши най-спешните задачи, да изчисти листата на фикус, да прибере орхидея, да подреже бонсай.
Мадлин беше преобразила своя цветарски магазин в магическо и поетично място, оазис за мечтания, мирен пристан, вдъхващ сигурност, далеч от глъчката и насилието в града. Колкото и тъжен да беше денят, искаше клиентите й да забравят грижите си, щом пристъпят прага. По Коледа атмосферата на нейната „Необикновена градина“ беше чародейна, отпращаше посетителите към ароматите на детството и към отколешните традиции.
Когато първите задачи приключиха, младата жена извади елхите, за да ги нареди на витрината, и отвори бутика точно в 9 часа.
Тя се усмихна, когато видя да влиза първият й клиент — в професията стара поговорка твърдеше, че ако е мъж, денят ще бъде щастлив, — после се помрачи, като чу поръчката: той искаше да доставят букет на жена му, без да оставя визитна картичка. Това беше нова модна стратегия сред ревнивите мъже: изпращаха анонимно цветя, за да проследят реакцията на половинките си. Ако, когато се върнеха в къщи, тя не обелваше ни дума за букета, те заключаваха, че дамата си има любовник… Мъжът плати поръчката и си тръгна, без да се заинтересува как ще бъдат комплектувани цветята. Така че Мадлин започна сама изработването на китката — която Такуми щеше да поднесе към 10 часа в една банка на улица „Булард“, — когато мелодията на „Jumpin’ Jack Flash“24 огласи помещението. Цветарката свъси вежди. Прочутото парче на „Ролинг Стоунс“ се разнасяше от джоба на чантата, която носеше на гърба си, а в нея се намираше телефонът на въпросния Джонатан. Тя се поколеба дали да отговори, но докато вземе решение, звъненето престана. Настъпи минута мълчание, след което кратък и глух звук извести, че е получено съобщение.
Мадлин сви рамене. Нямаше намерение да слуша обаждане, което не е предназначено за нея… Имаше си друга работа! И освен това не й пукаше за тоя Джонатан някой си, който беше толкова груб и несимпатичен. Освен това…
Променила мнението си и обхваната от неудържимо любопитство, тя докосна екрана и прилепи телефона до ухото си. Прозвуча сериозен и колеблив глас: американка, с лек италиански акцент, която едва удържаше риданията си.
Джонатан, аз съм, Франческа. Моля те, обади ми се. Трябва да поговорим, трябва… Знам, че те предадох, знам, че ти не разбираш защо провалих всичко. Върни се, моля те, направи го за Чарли, направи го заради нас. Няма да забравиш, но ще ми простиш. Имаме само един живот, Джонатан, и сме създадени, за да го прекараме заедно и да си родим още деца. Да подхванем отново нашите планове, да продължим както преди. Без теб няма живот…
Гласът на италианката потъна в безкрайна скръб и посланието прекъсна.
Няколко секунди Мадлин остана неподвижна, разтърсена от току-що чутото и обзета от чувство за вина. Ръцете й изтръпнаха. Тя потрепери, след това остави на тезгяха все още потъналия в сълзи телефон и се запита какво трябва да направи.
3
Тайно
Всички имат тайни. Само трябва да открием какви.
24
„Jumpin’ Jack Flash“ („Подскачащият Джак“) е песен на „Ролинг Стоунс“ от 1968 г., създадена за едноименния филм.
25
Цитатът е от романа на Стиг Ларшон „Милениум“, т. I, „Мъжете, които мразеха жените“, превела от шведски Неда Димова-Брендстрьом, ИК „Колибри“, 2009.