Мадлин изведнъж се почувства напълно изнемощяла: в продължение на месеци се беше опитвала да разреши загадка, която Интелиджънс Сървис редеше. Всичко се обясняваше: развалените охранителни камери, липсата на отпечатъци, лъжливите и противоречиви свидетелства. Можеше и десет години да разследва, но нямаше да напредне нито на йота. Или пък щеше да свърши като Джим, „самоубила се“ в кабинета си… Ярост от безсилието завладя Мадлин. Тя напразно се опитваше да усмири гнева си:
— Защо ми стори това, Дани? Защо ме накара да вярвам, че я търсиш, защо ми изпрати сърцето й?
— Щом пристигна в Манхатън, Алис се оказа неподатлива на медикаментите. Сърдечната й недостатъчност се засилваше. Бях силно обезпокоен: тя беше сама, все по-често се чувстваше изморена, непрекъснато я мъчеха грипове и бронхити. Само трансплантация можеше да я спаси. Оказах натиск на ФБР: няма да свидетелствам, ако дъщеря ми умре. Тя успяха да я вкарат в листата на чакащите с предимство и скоро след това операцията беше направена в нюйоркска болница. Периодът никак не беше лесен за нея…
— Но защо ми изпрати сърцето й? — настоя Мадлин.
— Не аз ти го изпратих, а тези, които ни защитаваха. Защото ти ставаше неудобна, Мадлин — призна той с дрезгавия си глас, похабен от тютюна. — Преобърна земята и небето, за да намериш Алис. Накрая щеше да попаднеш на връзката с мен. В MI6 се паникьосаха. Идеята за изпращането на сърцето беше тяхна. За да бъде затворено досието.
— Каква роля изигра Бишоп?
— Бишоп беше щастлива случайност. Тайните служби знаеха, че някой ден ще се намери смахнат тип, който ще се обвини за убийството на Алис. Но нещата се случиха много по-бързо от предвиденото. След това, няколко месеца подир „изчезването“ й, аз режисирах собствената си смърт и се присъединих към нея в Ню Йорк.
— Уби брат си!
— Не, Джони сам се погуби. Ти го познаваше: беше зомби, наркоман, душевноболен и убиец. Направих избор и Алис се оказа моят приоритет. Тези, които са готови да действат, винаги трябва да платят скъпа цена.
— Спести ми приказките си, ясен си ми! А Джонатан? Как попадна той на вас?
— По време на коледната ваканция ние с Алис отидохме да прекараме няколко дни в Кот д’Азюр. След операцията Алис непрестанно изписваше името си в „Гугъл“, за да проследи как се развива следствието за нейното „отвличане“. Тя намери статии за теб, за опита ти за самоубийство. Искаше да ти разкаже всичко, но Блайт Блейк, шерифа, която отговаряше за нас, отказа. Алис не можа да понесе това. Когато пристигнахме във Франция, тя избяга, за да отиде в Париж, но щом се озовала в столицата, се отказала, за да не ни постави в опасност, и там попаднала на Джонатан Лампрьор.
Сърцето на Мадлин се сви. Алис не само знаеше, че тя съществува, но и се бе опитала да влезе във връзка с нея.
— От този момент ФБР и митническата полиция имаха имената ви в архива си и винаги, когато стъпвате на американска земя, се обявява тревога. Вчера вечерта информираха Блайт Блейк, че и двамата сте в Ню Йорк. Не можеше да е случайно. Помолих я да разиграем стратегическа игра, за да те доведем тук.
— За да ме накарате да замълча ли?
— Не, Мадлин, за да ми помогнеш.
— За какво да ти помогна?
— Да намерим Алис.
Превърнатият в апартамент горен етаж се издигаше над гаража и над кея. Със залепено на прозореца чело Блайт Блейк не изпускаше от очи Дани и Мадлин. Шерифът накратко отговори на въпросите на Джонатан и оставаше концентрирана над задачата си: да следи и да пази свидетеля. Французинът разглеждаше тази странна жена с грациозна и аристократична хубост. Тя притежаваше русите коси и студената елегантност на героините на Хичкок. Тънка талия, черен прилепнал по тялото панталон, ботуши и кожено яке, под което се подаваше яка поло. Малки фиби прибираха косите й в сложен кок. Когато човек я наблюдаваше в профил, не можеше да не се възхити от финеса на чертите й и от деликатно подчертаните с грима очи.
Дори белегът й криеше известна привлекателност. Без ни най-малко да я обезобразява, той й придаваше вид на фатална жена, което можеше да се стори възбуждащо за много мъже.
— Вероятно често са ви задавали въпроса… — започна той.
Продължавайки да следи с поглед Дани, тя отговори на Джонатан с монотонен глас:
— Парче от снаряд в Ирак, в „триъгълника на смъртта“. Три милиметра по-навътре и щях да си изгубя окото…