След това тя изолира един детайл от картината и го представи в едър план.
— Особено ме интересува тръбата! — каза и посочи мястото, където Алис беше закопчана с белезници. — Тя е стара и масивна. На пръв поглед бих казала, че тази канализация е поне на един век, но ще потърся експерти, които ще определят по-точно възрастта й. С малко повече шанс, като сравним получените данни, ще локализираме скривалището.
След това тя се обърна към агента, който беше донесъл флашката с филма.
— Взе ли показания от куриера, Крис?
Мъжът в черно прехвърли един документ от телефона си на екрана на компютъра.
— Той работи за „Байк Месенджър“, агенция за доставки, близо до Уолстрийт, но днес бачкаше за своя сметка. Приел е пакета на ъгъла на „Дътч“ и на „Джон Стрийт“. Изпращачът се появил лично: висок, кавказец, набит, четирийсетинагодишен… Платил в налични, без да си казва името.
— Разполагаме ли с неговия портрет робот?
— Ами… Терънс в момента разпитва доставчика.
— Добре, кажи му да действа скоростно! Искам да разпространя данните му след десет минути. От този момент нататък всяка секунда е скъпа!
Половин час по-късно
„Мачбокс“196 вероятно дължеше името си на теснотата на мястото. Бог знае как, собственикът на пъба беше успял да подреди всичко така, че да осигури столове за двайсетина души в малка уютна заличка, отворена към градина.
Седнал пред сандвич със сьомга, Джонатан разказваше на Мадлин за срещата си с Франческа.
— Какво мислиш?
Той говореше откровено, точно й предаде обстоятелствата, при които съпругата му беше убила Лойд Уорнър и се беше освободила от тялото му, а след това си беше осигурила и алиби с помощта на Жорж. Храбра постъпка, благодарение на която не беше обвинена в убийство, но тя й струваше брака.
— Мисля, че след смъртта на този тип на Земята има един мръсник по-малко — отговори Мадлин.
Остроумие ала Дани Дойл…
— Според мен жена ти притежава дяволско хладнокръвие и завидна интелигентност — довърши тя.
Лапна последната хапка от филията си с прясно козе сирене и отпи глътка вино.
— И мисля, че трябва да се върнеш при нея.
Джонатан сякаш падна от Марс. За секунда Мадлин беше направила на пух и прах случилото се между тях.
— Ами… ние?
Тя го погледна в очите.
— Да не се заблуждаваме: нашата връзка е крехка. Какво бъдеще може да имаме? Живеем на десет хиляди километра един от друг, еднакво объркани сме. Винаги ще има момент, в който ти ще съжаляваш, че не си се върнал при съпругата и при сина си.
Джонатан се опита да остане спокоен.
— Ти не може да знаеш какво ще стане! Няма да се разделим заради една тъпа хипотеза…
— Вече няма какво да правиш тук. Алис Диксън не представлява нищо за теб. Това не е твоята борба.
— Тя е толкова част от живота ми, колкото е и от твоя!
Този път той повиши тон. Ресторантът беше толкова тесен, че всички погледи се обърнаха към него. Мразеше това място с прилепените една о друга маси, което не оставяше никаква свобода на движенията и не позволяваше интимност.
— Слушай, Джонатан, тази история започна в кръв и ще завърши в кръв. Няма да има щастлив изход, а ти не си готов да се сблъскаш с насилието. Аз съм ченге. Блайт работи за ФБР, Дани е убиец, но ти…
— Аз съм само мил ресторантьор, така ли?
— Ти имаш семейство…
— Мислех, че ти можеш да станеш част от него — отбеляза той и стана.
Остави две банкноти на масата, преди да напусне заведението.
За първи път Мадлин се чувстваше наистина влюбена в мъж. Но не се опита да го задържи.
— Пази се — прошепна тя.
Но той вече си беше заминал.
Явно мексиканският картел, който беше отвлякъл Алис, бе готов на всичко. Засегнат на гордост, Джонатан не беше разбрал, че именно защото го обичаше, Мадлин отказваше да го повлече след себе си в този поток от мрачини.
Спирката на метрото на Бедфорд авеню беше на няколко сгради разстояние от ресторанта. Джонатан отиде право в Гринидж.
У Клер той остана двайсет минути неподвижен под душа, изтощен от часовата разлика и от безсънието, разтърсван от чувства и от противоречиви усещания.