Интуицията му подсказваше, че разследването на Блайт Блейк и на Мадлин няма да доведе до нищо. От своя страна нямаше никакъв начин да стори нещо по-смислено. Притежаваше само невроните си и своята психология. Алкохолът изгори стомаха му, но усили неговата чувствителност. Поръча нова чаша, за да разбуди още повече сетивата си. Като творец винаги беше залагал на интелигентността на емоциите. Малко по малко бариерата в паметта му изчезна и съдържанието на филма се върна в главата му: бляскавият и трескав поглед на момичето, безпомощният й вид, гнусното свърталище, белезниците, които оковаваха дланите й, прекъсващият й глас и думите й:
Save me, Dad! Change your testimony, please! And we’ll be together again. Right, Dad?
Опита се да забрави за всичко друго, да влезе в мислена връзка с Алис. Ужасът, който се четеше на лицето й, не беше престорен, но имаше страхотна интензивност в очите й… Въпреки страха тя не беше изгубила интелигентността и здравия си разум. Сякаш не се опитваше само да предизвика състрадание, а и да… предаде някакво съобщение…
Не, не беше възможно. Вероятно са й предоставили текст, който е трябвало да прочете, или поне са й дали строги указания. Как е възможно да импровизира в рамките на няколко думи.
Той взе картонената подложка, поставена под коктейла му, и написа четирите изречения едно под друго.
Save me, Dad!
Change your testimony, please!
And we’ll be together again.
Right, Dad?
Добре, и после? Ако можеше да се вярва на Дани, девойката отлично съзнаваше рисковете, които поема. Тя знаеше, че нейният нападател вероятно е изпратен от мексиканския картел. Следователно се опитваше да даде повече сведения не за самоличността на похитителя, а по-скоро за мястото, където е затворена. Освен ако…
Той получи просветление, което внезапно промени идеите му. Грабна писалката и повтори първите букви от всяко изречение:
Save me, Dad!
Change your testimony, please!
And we’ll be together again.
Right, Dad?
Поставени една до друга, главните букви оформяха четирибуквена дума: SCAR.
„Белег“ на английски…
35
До последен дъх
Има един момент, когато смъртта държи всички карти и отведнъж хвърля четири аса на масата.
В апартамента над гаража цареше измамно спокойствие. Застанали пред екраните на компютрите, Блайт Блейк и Мадлин продължаваха да анализират данните. Прав до прозореца, Дани се разяждаше от угризения и пушеше цигара от цигара. Двама агенти стояха на пост: първият пред вратата на жилището, а вторият патрулираше около гаража сред падащите в мрака снежинки.
Почти недоловим, металически звук извести на Мадлин, че е пристигнал есемес.
Тя бързо погледна и прочете:
Знам кой е отвлякъл Алис!
Ела ме намери в „Лайф & Дет“ на ъгъла на 10-о авеню и 20-а улица. Ела САМА. Най-вече НЕ КАЗВАЙ НИЩО НИКОМУ.
Напълно изпълнена с недоверие, тя отначало си помисли, че това е хитроумен план на Джонатан, за да я види отново.
Но в никакъв случай той не би използвал тази трагедия…
Може би наистина беше открил нещо? В такъв случай защо не й се обади, вместо да се опитва да я привлече в някакъв бар?
— Ще ми дадеш ли колата си, Дани?
— Излизаш ли?
— Трябва да го направя — заяви тя и облече коженото си яке.
Грабна раницата, в която се намираше портативният компютър на Джонатан, и последва Дани по чугунената стълба, която водеше към гаража. Под погледа на бодигарда те пресякоха хангара, натъпкан с първокласни коли.
— Вземи онази — каза той и посочи червен „Понтиак“ от 1964 г.
— Нямаш ли нещо не толкова ярко?
Тя обърна глава и присви очи в търсене на по-дискретен модел.
— Защо не тази? — предложи и погледна към кабриолет „Пежо 403“. Човек би казал, че това е колата на инспектор Коломбо!
— Качи се в понтиака! — настоя той.
198
Френски писател (1951), в чието творчество е отделено голямо внимание на християнската вяра; цитатът е от „Христос сред маковете“, 2002.