Тя разбра, че е по-добре да не упорства, и седна зад волана на красивата американска машина.
Дани се наведе към прозореца.
— Документите са тук — обясни той и разгърна сенника.
След това направи жест към жабката.
— Ако изникне проблем…
Мадлин я отвори и забеляза дръжката на пистолет „Колт Анаконда“. В този момент разбра защо Дани толкова държеше да тръгне точно с тази кола.
— Очаква те среща с приятелчето ти ли? — попита с неприязън.
Тя вдигна стъклото и не отговори.
— До по-късно.
Мракът и снегът не улесняваха шофирането. Мадлин се поколеба дали да не използва джипиеса от своя телефон, но в крайна сметка реши да се оправя постарому. Взе завоя, който я извеждаше на моста, и пресече Ист Ривър, за да се върне в Манхатън.
До този момент адреналинът на разследването я държеше будна, но изведнъж усети как натрупаната умора се стовари отгоре й, затрудни движенията и замъгли мислите й. През последните три дни беше дремнала само няколко часа, но този сън беше нездрав. Очите й горяха и я обзе шемет.
По дяволите, вече не съм на двайсет години! — рече си тя и се опита да пусне отоплението.
Когато се измъкна от моста, разпозна „Бауъри“, по която беше минала сутринта, докато се гонеха с Блайт. Тя продължи до „Хаустън Стрийт“, където безличното райониране на града влизаше в правата си и правеше ориентирането много по-лесно. Провери адреса, който й беше дал Джонатан, и успя да стигне до „Лайф & Дет“. Беше късно и движението ставаше рехаво. Изпита облекчение, когато намери свободни места в началото на 20-а улица, тъй като паркирането на понтиака не беше лесна работа.
Тя мина през бара и завари Джонатан седнал пред празна чаша.
— Сама ли дойде? — разтревожено попита той.
— Както ме помоли.
— Нещо ново за Алис?
— Няма.
Седна срещу него и развърза шала си.
— Каква е тази история? Защо твърдиш, че знаеш кой я е отвлякъл?
— Отсъди сама — отговори той и й подаде подложката.
Тя разгледа картона за няколко секунди.
— И какво?
— SCAR! — извика той. — Белег на английски.
— Да, благодаря, но трябва да те предупредя, че това е майчиният ми език.
— Блайт! Блайт е отвлякла Алис! Във всеки случай Алис се опитва да ни подскаже именно това! Блайт е съучастничка на мексиканците.
Изразяващата съмнение гримаса на младата жена попари възбудата на Джонатан.
— Да не смяташ, че се намираш в „Шифърът на Леонардо“199? — подигра му се тя.
— Според теб става дума за случайност ли?
— Няколко букви не означават нищо…
Но Джонатан не беше готов да изостави колата си в калта:
— Размисли трийсет секунди.
— Струва ми се, че съм в час.
— Постави се на мястото на мексиканците. Кого би се опитала да обърнеш на своя страна приоритетно в тази афера?
— Кажи ми кого?
— Шерифа, която отговаря за защитата на Дани, естествено!
Тя изглеждаше все така скептично настроена, но той продължи:
— В Съединените щати мексиканските картели правят всичко възможно, за да подредят свои хора в защитаващите реда агенции: граничните и имиграционните власти, митницата… Все повече и повече американски функционери се поддават на корумпиране. Кризата не промени нищо.
— Блайт Блейк е патриотка — контрира Мадлин.
— Напротив, тя е идеалният обект за тази работа! Проникнала е под чужда самоличност в наркокартелите. В крайна сметка човек губи опорните си точки. Когато ти предложат милиони долари, ти пращаш по дяволите патриотизма.
Всеки си има цена — помисли си тя, като си спомни думите на Дани. Обзета от съмнение, погледна с други очи главните букви, които образуваха думата SCAR. Възможно ли е Алис да е постъпила толкова разумно и да им е изпратила съобщение?
— Трябва да предупредим Дани! — отсече Джонатан. — Той се намира под заплаха!
Мадлин извади своя джиесем, в който беше записала номера на Дани. Размисли и се реши да го извести.
Пази се от Блайт. Може би е привлечена от наркокартела.
Свържи се с ФРБ. Бъди много внимателен. В опасност си.
— Да побързаме да предупредим ченгетата, като искрено се надявам да не си сбъркал.