36
Finding Alice202
Единственият елемент, който може да замени зависимостта от миналото, е зависимостта от бъдещето.
Лоуер Ист Сайд
Сграда в близост до „Томпкинс Скуеър Парк“
1 часът през нощта
Джонатан отвори вратата на банята. Мадлин беше заспала във ваната. Той намери закачен пеньоар и се приближи, за да я събуди нежно. Тя беше бледа, с празен поглед, със забавени движения. Послушно се остави да бъде загърната и разтрита в туниката от хавлиена тъкан.
Беше много опасно да се връщат при Клер или да отсядат в стандартен хотел, където можеха да ги намерят лесно. След като паркираха колата няколко улици по-надолу, те намериха убежище в тази малка стая за гости при Анита Крюк, стара полякиня, която държеше деликатесен магазин в сърцето на Алфабет Сити. Някога Джонатан беше наел дъщеря й като готвачка в „Император“ и Анита не беше забравила услугата. За да бъдат сигурни, че няма да ги открият, бяха изключили телефоните си и ги оставиха в понтиака. Единствените предмети, които взеха със себе си, бяха компютърът и пистолетът на Дани.
Почука се на вратата. Докато Мадлин се шмугна в леглото, Джонатан отвори на Анита. Старата дама им донесе вечеря, на таблата бяха сложени две купи с горещ журек — зеленчукова супа с брашно и с ферментирала ръж.
Джонатан благодари на домакинята и предложи едно от блюдата на Мадлин:
— Опитай, ще видиш, нещо специално е…
Тя гребна с лъжичка от супата и я изплю, тъй като й се догади.
— Вярно е, че е малко кисела, но важното е вниманието, нали?
Без дори да му отговори, загаси светлината и потъна в сън.
Преди да се присъедини към нея, той се приближи към прозореца и погледна през стъклото. Снегът валеше все така силно. Повече от десетсантиметрова покривка застилаше пътя и тротоарите. Къде беше Алис по това време и в този студ? Беше ли още жива? Щяха си да успеят да я освободят от този ад?
Трябваше да бъде реалист: нещата се подреждаха зле. Смъртта на Блайт правеше съвсем хипотетична възможността да се доберат до мястото, където девойката беше скрита.
Думите на Мадлин се завръщаха в паметта му като пророческо ехо: „Тази история започна в кръв и ще свърши в кръв.“
Той все още не знаеше до каква степен тя имаше право.
Складът в Кони Айлънд
2 часът сутринта
В тишината на ледената стая се чуваше само дрезгаво, задъхано дишане.
Студът събуди Алис. Студът и болката: разкъсваща болка, която раздираше кръста й при най-лекото движение. Легнала на една страна, с изкривена ръка, тя беше изгубила всякаква чувствителност в тази напълно скована част на тялото си. Кръвта пулсираше в слепоочията й, а бодежите в главата се смесваха с шемет и сърцебиене.
Закашля се, за да прочисти бронхите си, опита се да преглътне слюнката, но имаше усещането, че езикът й е станал твърд, като гипсов.
Не знаеше колко време беше изминало откакто я отвлякоха. Няколко часа? Ден? Може би два? Непрекъснато имаше желание да уринира, но мускулите на пикочния й мехур сякаш се бяха парализирали.
Задушаваше се. Мисълта й беше фрагментарна, способността да вижда — нарушена, а треската я подлудяваше. Представяше си, че гигантски плъх й прегризва корема, а дългата му опашка се увива около врата й, за да я удуши.
8 часът сутринта
— Стани!
Джонатан отвори едното си око и трудно започна да се разсънва.
— Стани! — повтори Мадлин. — Трябва да тръгваме.
Млечнобяла светлина искреше през прозореца. Денят едва се събуждаше.
Джонатан преглътна една прозявка и мъчно се надигна от леглото. Мадлин вече се беше облякла. След тази къса нощ си беше възвърнала духа и изглеждаше по-уверена в себе си от всякога.
Той тръгна по коридора към банята, но тя му хвърли дрехите.
— В друг ден ще вземеш душ! Нямаме време.
Излязоха на улицата, след като оставиха няколко банкноти на хазяйката си. Тази сутрин бялата покривка не беше десет сантиметра, а най-малко двайсет. Снежинките продължаваха да се сипят и забавяха движението. По тротоарите хората чистеха входовете, общински работници ръсеха с луга шосето, а по „Бауъри“ два огромни снегорина разпръсваха натрупванията от двете страни на пътя и покриваха със снежна лавина зле паркираните велосипеди и автомобили.
203
Джон Дос Пасос (1896–1970) — американски белетрист; в романа си „Манхатън“ за първи път използва т.нар. калейдоскопично повествование, което прилага и в трилогията „САЩ“ — епична картина на начина на живот в началото на XX в.; цитатът в романа е от „Против американската литература“ (1916).