Джонатан разгледа клетката.
— Не си си изял краставиците и ендивията.
— Гадна ендивия! Искам ядки, орехи и фъстъъъциии.
Джонатан раздвижи глава и отвори лаптопа си. Прегледа електронната си поща, отговори на двама снабдители, прие няколко резервации и запали цигара, гледайки хилядите светлинки, които грееха над океана. Оттук се разкриваше великолепна панорама към него. Небостъргачите от бизнес квартала се открояваха пред огромния силует на Моста над залива, който свързва града с Оукланд. Този миг покой бе смутен от необичаен телефонен звън: изпълнение на цигулка, началото на един Каприз на Паганини според неговите стари музикални знания.
Телефонът на Мадлин Грийн.
Ако искаше да поспи, в негов интерес беше да го изключи, защото при часовата разлика обажданията можеше да се множат. Все пак реши за последен път да се обади.
— Да?
— Ти ли си, хубавице моя?
— Ами…
— Не си ли много изтощена? Надявам се, че пътува добре.
— Чудесно. Колко мило, че се тревожите…
— Но вие не сте Мадлин?
— Явно е.
— Ти ли си, Рафаел?
— Не, аз съм Джонатан от Сан Франциско.
— Жюлиан Ууд, приятно ми е. Мога ли да знам защо вие отговаряте на телефона на най-добрата ми приятелка?
— Защото разменихме джиесемите си по невнимание.
— В Сан Франциско ли?
— В Ню Йорк, на летището. С една дума, дълго е за обяснение.
— Ой! Смешно е…
— Да, особено когато се случва с другите.
— И как стана?
— Чуйте, късно е и не е особено интересно.
— Напротив, разкажете ми!
— От Европа ли се обаждате?
— Звъня от Лондон. Ще помоля Мадлин да ми разкаже. Какъв е вашият номер?
— Моля?
— Вашият телефонен номер.
— …
— Защото искам да се свържа с Мадлин.
— Не мога да ви дам моя номер, не ви познавам!
— Но щом Мадлин е с вашия телефон…
— Има и друг начин да я намерите! Трябва просто да наберете Рафаел, нали!
Каква бъбривка! — помисли си той и побърза да сложи край на разговора.
— Ало, ало — повтаряше Жюлиан.
Ама че грубиян! — ядоса се тя, като разбра че той й е затворил телефона под носа.
Джонатан беше решил да затвори апарата, когато любопитството го подтикна отново да разгледа намиращите се в джиесема снимки. Като изключим две-три чувствени пози, файловете се състояха от туристически изгледи, истински албум за спомени от романтичните набези на двойката. Мадлин и Рафаел даваха израз на обичта си на площад „Навона“ в Рим, в гондола във Венеция, пред сградите на архитекта Гауди в Барселона, качени на лисабонски трамваи или яхнали ски в Алпите. Все места, които и Джонатан беше посетил с Франческа по времето на любовта им. Но щастието на другите го изпълваше с мъка, той набързо прегледа тази галерия.
Продължи изучаването на телефона и изследва с интерес музикалната библиотека на Мадлин. Очакваше най-лошото — компилация от популярни шлагери, поп и ритъм ендблус28, — но смръщи вежди, откривайки… музиката, която и той обичаше: Том Уейтс29, Лу Рийд30, Дейвид Боуи31, Боб Дилън32, Нийл Йънг33…
Меланхолични и бохемски парчета, които възпяваха свободата, блусове на бледите утрини и на разбитите съдби.
Беше изненадващо. Вярно е, че дрехата не прави човека, но му беше трудно да си представи младата гримирана дама с изряден маникюр и чанта „Луи Вюитон“34 от летището да се впуска в тези тревожни светове.
Продължи с изследователската си дейност и разгледа заглавията на филмите, които Мадлин беше свалила. Нова изненада: нямаше романтични комедии, епизоди от „Сексът и градът“ или от „Отчаяни съпруги“, а не толкова лъскави и по-оспорвани филми: „Последно танго в Париж“35, „Сблъсъци“36, „Пианистката“37, „Среднощен каубой“38, „Да напуснеш Лас Вегас“39.
Джонатан замръзна на последното заглавие: тази история за невъзможна любов между алкохолик самоубиец и проститутка несретница беше любимият му филм. Когато го откри, той беше на върха на професионалния и семейния си успех. Обаче хроничният запой на Никълъс Кейдж, който давеше в алкохол краха на своя живот, му се стори почти близък. Този род филми отваряха раните ви, разбуждаха старите демони и вашите инстинкти за саморазрушение. Историята ви предаваше на най-тайните ви страхове, на самотата ви и напомняше, че никой не е застрахован от пропадане в ада. Според вашето душевно състояние в този момент творбата можеше да ви изпълни с отвращение или да ви помогне по-добре да се опознаете. Във всеки случай тя проникваше дълбоко.
28
Течение в популярната музика, обозначаващо всички прояви на негърския поп, възникнал въз основа на блуса.
31
Дейвид Боуи (1947) е британски певец, актьор, инструменталист, продуцент; през 2002 г. Би Би Си го класира на 29-о място сред 100-те най-известни англичани.
34
Френска компания за луксозна мода и висококачествени кожени изделия, предимно чанти и куфари.
35
Френско-италиански филм от 1972 г. на режисьора Бернардо Бертолучи, с Марлон Брандо и Мария Шнайдер.
36
Американски филм на режисьора Пол Хагис, със Сандра Бълок и Брендан Фрейзър; получава „Оскар“ за най-добър филм през 2006 г.
37
Австрийско-френски филм на режисьора Михаел Ханеке, по романа на носителката на Нобелова награда за литература през 2004 г. Елфриде Йелинек, с Изабел Юпер.
38
Американски филм на режисьора Джон Шлезинджър, с Джон Войт и Дъстин Хофман, получава „Оскар“ за най-добър филм.
39
Френско-американско-британски филм от 1995 г. на режисьора Майк Фиджис, с Никълъс Кейдж и Елизабет Шу; Кейдж получава „Оскар“ за най-добра мъжка роля.