— Вярно е — съгласи се тя. — А пък аз в замяна ще ти помагам в кухнята!
— Хм… — отвърна той уклончиво.
— Какво „хм“? Представи си, че и аз знам разни рецепти! Казах ли ти, че баба ми беше шотландка? Тя ми завеща тайната на нейния знаменит хагис212.
— Какъв ужас! А защо не и коледен пудинг с лой!
Джонатан приплъзна крилото на остъклената врата. Обединени от възстановеното си приятелство, те излязоха да продължат задявките си на миниатюрния балкон, надвесил се над Ист Ривър и над Бруклинския мост.
Въздухът беше чист и небето кристално. Като гледаше как снегът блести на слънцето, Мадлин си припомни фразата, която Алис беше преписала на първата страница от интимния си дневник: „Най-хубавите години от един живот са тези, които все още не си изживял.“
Тази сутрин й се щеше да повярва в това.
Благодарности
На Лоран Танги
Магазинчето за цветя на Мадлин съществува! Или почти… Бях вдъхновен за него от много красивата „Въображаема градина“ на Лоран Танги, улица „Ла Мишодиер“ в Париж. Благодаря, Лоран, за всичките ти разкази, за ангажираността и за заразителната страст към изкуството да отглеждаш цветя.
На Пиер Ерме
Благодаря, че намери време да ме осветлиш за „механизмите“ за създаването на вашите десерти. Нашите разговори подхраниха въображението ми за творческите пориви на Джонатан.
на Максим Чатам и на Джесика
Благодаря, Макс, за срещите ни с „Бруклин на Бролин“213. Нашата разходка на 25 декември 2009 г. в заснежения и сюрреалистичен Кони Айлънд остави великолепен спомен, който послужи за фон на последните глави на този роман.
На вас, скъпи читателки и читатели
които от години отделяте време да ми пишете, за да споделите размишленията си и да поддържате диалога с мен.
И на „непознатата от летището“
която един ден, през август 2007 г., в Монреал неволно размени портативния си телефон с моя и пося в съзнанието ми зърното, от което се роди тази история.
Места и хора…
Някои читатели, които познават град Манчестър, ще се учудят, че Мадлин и Дани растат в „Чийтъм Бридж“, след като съществува истински квартал, наречен „Чийтъм Хил“. Не, не съм сбъркал. Но изпитвам нуждата да измисля квартал, за да опиша тяхното детство: за мен романът е паралелен свят.
Напротив, „Джулиард“ — това фантастично артистично училище в Ню Йорк — съществува. То е великолепно място за изкуство и култура: вие, ученици, които имате щастието да упражнявате там талантите си, не се безпокойте, ужасяващата сцена, която представям, е чиста измислица.
Сред намигванията, на които ще попаднете в този роман, очевидно, посредством папагала Борис, сте открили моето отдаване на почит към Ерже214 и неговия живописен капитан Хадок. А в началото на трета глава е възпроизведен откъс от прочутата песен на Жорж Брасенс „Фернанда“.
И последно. От години си записвам фразите, които ме карат да мечтая или да се смея, които ме разчувстват или дори ми правят силно впечатление. Книга след книга, те предшестват атмосферата, която искам да предам в отделните глави. Френските и чуждестранните читатели харесаха използваните от мен изречения за мото и ме питат откъде ги взимам. Затова тук привеждам творбите, от които са използваните цитати. Щастлив съм, че тези фрази са отворени врати към световете на други писатели.
212
Традиционно шотландско ястие — ароматна саздърма от агнешки дреболии, подобна на българския бахур: приготвя се от овесено брашно и смлени на дребно вътрешности; сместа се овкусява с лук и ароматни подправки и се натъпква в овче шкембе, след това се вари няколко часа.
213
Джош Бролин (1968) е американски артист; във филмите „Американски гангстер“ и „Гангстерски отдел“ изпълнява роли на бандити от Бруклин.
214
Ерже, или Жорж Проспер Реми (1907–1983) е белгийски автор на комикси, създател на знаменитата поредица „Приключенията на Тинтин“.