— Не мисля, че става дума за същия човек — каза тя и посочи плика. — Адресът, който ми даде, не е на ресторант, а на евтина кръчмичка, тя в никакъв случай не е петзвездна.
Такуми сложи пакета в раничката си и завъртя педалите, без да чака повече обяснения.
— Доскоро.
Мадлин му махна леко с ръка, преди да се прибере в магазина.
Думите на помощника й разпалиха нейното любопитство, но тя се опита отново да се заеме с работа, сякаш нищо не се е случило. От мига, в който го отвориха, бутикът не се беше изпразвал. Както Свети Валентин, така и Коледа разбуждаше чувствата: любов, омраза, самота, меланхолия. Дори само тази сутрин пред нея се изнизаха куп клиенти, кой от кого по-оригинални: стар съблазнител изпрати дванайсет букета до дванайсет завоевания в дванайсет различни града; жена на средна възраст поръча орхидеи за себе си, за да направи добро впечатление на колегите в службата; млада американка ронеше сълзи и избираше за парижкия си любовник красива китка, знак за тяхната раздяла. Колкото до кварталния хлебар, той беше измислил като подарък за обожаваната си тъща огромен мексикански кактус с дълги и заострени бодли…
Мадлин беше наследила от баща си любовта към изкуството да отглежда цветя. Водена от своя ентусиазъм, отначало се самоподготвяше, след това завърши „Пивердиерата“, престижното училище за цветари в Анвер. Беше горда, че практикува дейност, имаща пряко отношение към всички големи събития в живота. Раждане, кръщене, първа среща, сватба, одобряване, професионално израстване, излизане в пенсия, погребение: цветята придружаваха хората от люлката до гроба.
Младата жена започна да майстори нов букет, но го остави след пет минути. От главата й не излизаше историята, която й беше разказал Такуми.
Тя мина зад тезгяха, където се намираше компютърът на магазина, и влезе в интернет. Написа „Джонатан Лампрьор“ в Гугъл и получи повече от 600 000 резултата. В Уикипедия имаше дълга статия за готвача, украсена със снимка, която без никакво съмнение беше на човека, когото вчера тя срещна на летището, независимо че на кадъра Джонатан изглеждаше по-млад и по-секси. Смаяна, Мадлин сложи очилцата си и гризейки молив, се запретна да чете:
Джонатан Лампрьор, роден на 4 септември 1970 г., е френски готвач и бизнесмен, а по-голяма част от кариерата му преминава в САЩ.
Гасконец по произход, той расте в семейство на скромни ресторантьори и много млад започва да работи в заведението на своя баща „Ла Шевалие“, на площад „Либерасион“ в Ош. Шестнайсетгодишен прави първите си стъпки в занаята: помощник в кухнята при Дюкас43, Робюшон44 и Ленотр45, преди да стане заместник на прочутия главен готвач от провинцията Жак Лару в „Ла Бастид“ в Сен Пол де Венс.
Ненадейното самоубийство на неговия ментор изстрелва Лампрьор начело на „Ла Бастид“. Противно на очакванията, той успява да запази класата на заведението и на двайсет и пет години става най-младият френски главен готвач начело на тризвезден ресторант в пътеводителя „Мишлен“.
Престижният хотел „Кап д’Антиб“ го наема, за да даде нов импулс на ресторант „Ла Тратория“. За по-малко от година след откриването заведението също получава три звезди, така че Джонатан Лампрьор се оказва един от четиримата готвачи, получили шест звезди в знаменития пътеводител.
През 2001 г. той среща Франческа, дъщеря на американския бизнесмен Франк Де Лило, която идва в хотела да прекара медения си месец с банкера Марк Чедуик. Наследничката и младият готвач се влюбват лудо и Франческа започва процедура за развод по-малко от седмица след бракосъчетанието си, като по този начин разваля отношенията със своето семейство, а хотелът уволнява готвача, за да си запази репутацията.
Новата двойка се настанява в Ню Йорк и вдига сватба. С помощта на съпругата си Джонатан Лампрьор отваря своя първи ресторант — „Император“, като го разполага на върха на Рокфелер център.
За Лампрьор това е началото на особено креативен период. Експериментирайки нови технологии, като същевременно запазва своеобразието на средиземноморската кухня, той става един от апостолите на „молекулярната кухня“46. Успехът му е незабавен. За няколко месеца той се превръща в любимец на звездите, на политиците и на гастрономическите критици. Едва на трийсет и пет години е избран за най-добрия готвач на света от международно жури от четиристотин хроникьори, които възхваляват неговата „пламтяща кухня“ и капацитета му да предлага на сътрапезниците си „невероятно кулинарно пътешествие“. По онова време ресторантът му всяка година получава десетки хиляди поръчки за запазени маси, пристигащи от четирите краища на света, и често пъти за резервация трябва да се чака повече от година.
43
Ален Дюкас (1956) е френски главен готвач, собственик на верига ресторанти в Ню Йорк, Хонконг, Токио, Лас Вегас и др.
44
Жоел Робюшон (1945) е известен главен готвач, с ресторанти в Париж, Монако, Токио, Лас Вегас, Ню Йорк и др.
46
Молекулярна кухня е термин, който се появява през 60-те години на миналия век, но влиза в практическа употреба в началото на новото хилядолетие; експериментира се със структурата ис температурата на храната, продуктите се подлагат на високо налягане във вакум.