Паралелно със своята кариера на готвач Джонатан Лампрьор става прочут с многобройните си телевизионни участия, особено в „Един час с Джонатан“ по „Би Би Си Америка“, а след това и с „Тайните на готвача“ по „Фокс“, които събират всяка седмица милиони телезрители и се превръщат в книги и в DVD-та.
През 2006 г., поддържан от сенаторката от Ню Йорк Хилари Клинтън, Лампрьор подхваща кръстоносен поход срещу храната в училищните столове в Голямата ябълка. Неговите срещи с учениците, родителите и преподавателите завършват с приемането в учебните заведения на по-уравновесени менюта.
С чаровната си усмивка, с кожената си престилка и с обезоръжаващия си френски акцент младият готвач се налага като икона на модерната кухня и влиза в листата на списание „Таймс“ на най-влиятелните личности. По този повод седмичникът му дава дори прозвището „Том Круз на готвенето“.
— Продавате ли украсите?
— Моля?
Мадлин вдигна глава от екрана. Погълната от живота на Лампрьор, тя дори не си даде сметка, че в магазина току-що беше влязла клиентка.
— Продавате ли украсите? — повтори жената, като посочи пастелните дървени етажерки, на които бяха разположени аксесоарите: стогодишни термометри, стари часовници с кукувички, кафези за птици, осеяни с петънца огледала, ветроупорни лампи и парфюмирани свещи.
— Хм… Не, съжалявам, те са част от магазина — излъга Мадлин, тъй като бързаше да й види петите, за да потъне отново в биографията на Джонатан.
Лампрьор се обляга на славата си и заедно с жена си основава групата „Император“, която налага марката си под формата на производни продукти. Двойката отваря заведение след заведение: бистра, бирарии, бинарни, луксозни хотели… Империята им от ресторанти се разпростира до четирите краища на света, от Лас Вегас до Маями, като се мине през Пекин, Лондон и Дубай. През 2008 г. за групата „Император“ се трудят повече от две хиляди работници в над петнайсет страни и тя има търговски оборот от десетки милиони долари.
Независимо че клиентите продължават да се стичат в нюйоркския му ресторант, френският готвач е мишена на все по-жестоки атаки. Същите критици, които преди няколко години възхваляват креативността и таланта му, сега го укоряват, че се е разпилял и се е превърнал в „обикновена машина за пари“.
Многобройните дейности на неговия конгломерат се оказват нерентабилни. Групата „Император“ се сгромолясва под тежестта на дълговете и през декември 2009 г. се озовава на прага на фалита. Няколко седмици по-късно, след раздялата със съпругата си, Джонатан Лампрьор се предава, като заявява, че е „изморен от критиките“, „вдъхновението му е секнало“ и е „разочарован от света на гастрономията“. На трийсет и девет години, принуден да отстъпи лицензията за използване на името му, той окончателно се оттегля от бизнеса, след като е белязал съвременната модерна кухня с отпечатъка си.
От последната част на статията Мадлин научи, че през 2005 г. готвачът е издал книгата „Изповеди на влюбения кулинар“. Ново търсене с две-три маневри я доведе до сайта на ресторантчето „French Touch“, което в този момент Джонатан държеше в Сан Франциско. Видимо сайтът не беше добре поддържан. Имаше няколко примера за менюта по 24 долара: лучена супа, кървавица с ябълки, смокинова торта. Нищо смайващо, достойно за човек, който допреди няколко години е бил начело на най-добрия ресторант в света.
Как се е случило всичко това? — запита се тя, разхождайки се безцелно между елхите и орхидеите. Отиде в края на магазина, подреден като градина, и с невиждащи очи седна на люлката, окачена на огромен клон, който се спускаше от тавана.
Иззвъняването на телефона на бутика я измъкна от размишлението.
Тя стана рязко от люлката и взе в ръка слушалката. Беше Такуми.
— Все още ли си в пощата?
— Не, госпо…, Мадлин. Заради стачката всички гишета са затворени.