Младата жена поръча втора чаша вино, която изпи, наблюдавайки през стъклото движението на пешеходците и на колите. Улица „Деламбр“ беше близо до много от големите фирми и в този последен уикенд беше изпълнена с пазаруващи за Коледа. По облените от слънце тротоари вталените манта на парижанките, грейките на тийнейджърите, цветните шалове, детските шапчици, тракащите токчета и дъхът, който излизаше от всички усти, се смесваха в опияняващо движение на цветове и на лица.
Мадлин изпи виното си и малко на градус грабна перото — така е думата, — за да изпрати последното съобщение:
Скъпи Джонатан,
13 часът е. Обедната ми почивка свършва и по-добре, защото ако остана още минута в хлебарницата, ще схрускам парче торта „Татин“ с ябълки, топка сладолед и всичко останало. Истинска „убийца“, както казват при вас, но изкушение, което по-малко от седмица преди Рождество никак не е разумно, не сте ли съгласен?
Беше удоволствие да разговаряме, дори така набързо и въпреки лошото ви настроение и недоволния ви, сърдит и начумерен вид, който, както добре разбрах, представлява нещо като ваша „фабрична марка“ и тя трябва да се стори очарователна за някои. Преди да ви оставя, позволете ми да задоволя любопитството си, като ви задам три въпроса:
1) Защо възприеманият за „най-добър готвач на света“ днес предлага стек и пържени картофи в обикновено квартално бистро?
2) Защо още не спите в 4 часа сутринта?
3) Обичате ли все още бившата си съпруга?
Мадлин кликна върху „Изпрати“ и осъзна, че е извършила дивотия. Но беше много късно…
Излезе от „Пиер&Пол“ и пресече улицата, замаяна от виното.
— Хей, гледай къде вървиш, ГЛУПАЧКЕ! — изтърси й един бобо50, с кичур коса, който му падаше над очите. Той едва не я блъсна със своя велиб51.
За да избегне велосипеда, Мадлин рязко отстъпи, но беше посрещната от клаксона на джип, който напредваше от дясната страна на колелото. Тя се изплаши и едва избягна тежката кола, но стигна до отсрещния тротоар, като пътьом счупи тока на една от ботинките си.
По дяволите! — пое си дъх, като отвори вратата на магазина, за да намери пристан в своята „Необикновена градина“. Обожаваше Париж и ненавиждаше парижаните…
— Наред ли е всичко, госпожо? — запита я Такуми, виждайки, че е в шок.
— Пак не си в час — смъмри го тя, за да съхрани хладнокръвие.
— Извинявай — поде отново азиатецът. — Наред ли е всичко, Мадлин?
— Да, само това проклето токче…
Тя изрече думите с несигурен тон и си наплиска лицето с вода, а след това свали обувките и якето си пред своя опулен помощник.
— Не е необходимо да ме гледаш толкова сладострастно, няма да продължа стриптийза.
Щом видя Такуми да почервенява като божур, Мадлин съжали за поведението си и се опита да прогони установилото се между тях неудобство.
— Можеш да отидеш да обядваш. Не се притеснявай, аз ще свърша всичко.
Останала сама в бутика, младата жена включи трескаво телефона на Джонатан. Той беше отговорил:
Скъпа Мадлин,
Ако това може да задоволи любопитството ви, ето отговора на вашите въпроси.
1) Някога бях, но отдавна вече не съм „най-добрият готвач в света“. Да речем, че подобно на писател изгубих вдъхновение и необходимата страст, за да реализирам обновителските си творения. Иначе казано, ако минете през Сан Франциско с вашия Рафаел, не се лишавайте от възможността да опитате „стека с пържени картофи“ на нашия ресторант. Телешкият стек е невероятно крехък и вкусен, а пържените ни картофки са всъщност сотирани с чесън, босилек и магданоз. Сорт „Бел дьо Фонтене“, култивирани в малко количество от местен производител, всичките ни клиенти ги намират топящи се в устата и приятно позлатени.
2) Вярно е, че е 4 часът сутринта, а аз още съм буден. Причината? Два въпроса, които се блъскат в главата ми и ми пречат да намеря покой.
3) Разкарайте се.
На улица „Одеса“ Такуми влезе в малък ресторант, който беше свикнал да посещава. Поздрави собственика и се настани на скътано място във втората зала, не толкова шумна и не толкова населена. Поръча си хилядолистно тесто от домати със свежо козе сирене: специалитет, за който го открехна Мадлин. Докато чакаше поръчката, извади от чантата си джобен речник, за да открие смисъла на думата „сладострастно“ и трудно го намери. Като хванат в прегрешение той имаше ирационалното чувство, че всички клиенти го гледат с обвиняващи очи. Мадлин изпитваше дяволито удоволствие да го провокира и да обърква убежденията и устоите му. Той съжаляваше, че тя не го взема на сериозно и го възприема повече като юноша, а не като мъж. Тази жена го обайваше като тайнствено цвете. Най-често тя беше „голямо слънце“, златиста като слънчоглед, разпръскваща около себе си светлина, доверие и ентусиазъм. Но в някои моменти можеше да бъде потайна и мрачна, подобно на черна орхидея: рядко цвете, търсено от колекционерите, което разцъфваше посред зима в палмовите горички на Мадагаскар.
50
Терминът „бобо“ (буржоа-бохем) замества „юпи“ и означава в известен смисъл идеалист, еколог, за първи път се употребява от американеца Дейвид Брукс в книгата му „Бобо в рая“, издадена през 2000 г.
51
Велиб е френска система за наемане на общински велосипеди за по-лесно придвижване в градски условия.