Клиентът влезе в лош момент. За да го обслужи, Мадлин прекъсна писането на имейла и скри телефона в малкото джобче на престилката си. Беше юноша, на възраст между петнайсет и седемнайсет години, с външност на млад рокер, каквито се срещаха пред училищата в хубавите квартали: кецове „Конверс“, слим джинс, бяла риза, вталено марково сако, умело разрошени коси.
— Мога ли да ви помогна?
— Аз… хм… искам да купя цветя — обясни той и остави калъфа на китарата си върху един стол.
— Нещата се подреждат. Ако ми бяхте поискали кифлички, щеше да ми бъде по-трудно.
— Какво?
— Нищо, оставете. Какъв букет искате: китка или голям?
— Всъщност не знам.
— В пастелни тонове или многобагрен?
— Какво? — изрече момчето, сякаш му говореха на староеврейски.
Несъмнено не е най-отраканият от своето поколение — помисли си тя и се опита да запази спокойствието и усмивката си.
— Добре, имате ли идея за бюджета, който сте готов да посветите на покупката си?
— Не знам. Мога ли да получа нещо за 300 евро.
Този път тя не успя да удържи въздишката си: ненавиждаше хората, които нямаха никакво съзнание за стойността на парите. За миг няколко спомена от детството й изплуваха на повърхността: годините, когато баща й беше безработен, жертвите на семейството, за да й дадат възможност да учи… Как можеше да съществува такава пропаст между този хлапак, роден със сребърна лъжичка в устата, и детето, което беше била тя?
— Слушай, младежо, нямаш нужда от 300 евро, за да купиш букет. Във всеки случай не в моя магазин. Разбра ли?
— Ми да — отговори той плахо.
— За кого са цветята?
— За една жена.
Мадлин вдигна очи към небето.
— За майка ти или за приятелката ти?
— Всъщност за една приятелка на майка ми — отвърна малко срамежливо.
— Добре, и какво послание искаш да отправиш, като подаряваш букета?
— Послание ли?
— С каква цел й поднасяш цветя? За да й благодариш, че ти е подарила пуловер за рождения ден, или искаш да й кажеш нещо друго?
— Хм… по-скоро второто.
— По дяволите, любовта ли те прави да изглеждаш тъпичък, или винаги си си такъв? — запита тя и тръсна глава.
Хлапето не намери за необходимо да отговори. Мадлин се отдалечи от тезгяха и подреди една китка.
— Как се казваш?
— Джереми.
— А приятелката на майка ти колко е годишна?
— Във всеки случай е по-стара от вас.
— Според теб на колко е години?
Той отново предпочете да не отговори, доказателство, че не беше чак такъв кретен, какъвто изглеждаше.
— Добре, не ги заслужаваш, но ето ти най-хубавото — обясни тя и му подаде един букет. — Това са предпочитаните ми цветя: теменуги от Тулуза, едновременно простички, шик и елегантни.
— Много е красив — призна той, — но на езика на цветята какво означава?
Мадлин сви рамене.
— Остави езика на цветята. Подари онова, което е хубаво и край.
— И все пак — настоя Джереми.
Мадлин се престори, че размисля.
— На онова, което наричаш „език на цветята“, теменугата представлява скромността и свенливостта, но също така тя символизира тайната любов, затова, ако се боиш, че подаръкът ще прозвучи двусмислено, мога да ти направя букет от рози вместо този.
— Не, теменугите напълно ми подхождат — отговори той и пусна широка усмивка.