Плати китката и когато напускаше магазина, благодари на Мадлин за нейните съвети.
Най-после сама, тя отново извади телефона и се зае да завърши посланието:
Хиляди пъти простете, Джонатан, за това толкова неделикатно нахълтване в частния ви живот. Виновна е чашата в повече, която ме пришпори да пиша по-бързо от сянката си (пивко бяло вино от Вувре с аромат на мед, на рози и на кайсия; вероятно го познавате и ако е така, ще ми простите).
Мисля, че стачката на пощите няма да бъде вечна, но за да не рискуваме, ще използвам частен преносител. Свързах се с куриер, който ще дойде да вземе вашия телефон привечер. Дори като държим сметка за уикенда и за празниците, ме увериха, че ще получите пакета преди сряда.
Позволете ми да ви пожелая щастливи празници, също и на вашия син.
Мадлин
ПП: Простете, но съм любопитна. Писахте ми в последното си послание, че все още сте буден посред нощ, защото два въпроса напират в главата ви и ви пречат да заспите. Дали е недискретно, ако ви запитам какви са те?
Скъпа Мадлин,
Искате да знаете кои са двете загадки, които не ми позволяват да мигна. Ето ги:
1. Питам се кой е ЕСТЕБАН.
2. Питам се защо създавате впечатление сред близките си, че искате да имате дете, след като взимате всички необходими мерки да НЯМАТЕ.
Обзета от паника, Мадлин остави телефона и се отдалечи, сякаш се стремеше да избегне голяма опасност.
Той знаеше! Този тип беше се ровил в нейния мобилен апарат и беше отгатнал за Естебан и за детето!
Капка пот се плъзна до дължината на гръбнака й. Тя чуваше как сърцето се блъска в гърдите й. Ръцете й трепереха и краката й отмаляха.
Как беше възможно? Бележникът и имейлите й, разбира се…
Неочаквано в корема й се отвори голяма празнота и тя направи върховни усилия, за да не изгуби равновесие. Трябваше да се успокои: само с тези разкрития Джонатан Лампрьор не можеше да я уязви. Докато не сложеше ръка върху други неща, той не беше истинска заплаха.
Но в дълбините на нейния телефон имаше един документ, на който той в никакъв случай не биваше да попада. Нещо, което Мадлин нямаше право да притежава. Нещо, което вече беше разрушило живота й и я беше отвело до портите на лудостта и на смъртта.
На теория нейната тайна беше добре защитена. Лампрьор беше жалък недискретен човек, но не и ас на информатиката, нито пък шантажьор. Той си играеше с нея, забавляваше се за нейна сметка, но ако тя не му дадеше нов импулс, щеше да се обезкуражи.
Поне тя искрено се надяваше да стане така.
6
Нишката
Защото те бяха свързани с нишка… която можеше да съществува само между две личности като тях, две личности, които бяха разпознали самотата си в самотата на другия.
Сан Франциско
9,30 сутринта
Маркус трудно изплува от съня.
Като сомнамбул той се замъкна до банята, влезе под душа, без да сваля нито гащетата, нито ризата си, и остана неподвижен, докато бойлерът се изпразни. Ледената вода го накара да отвори око и след като набързо се избърса, се довлече до стаята, където констатира, че чекмеджето му за бельо беше празно. Всичките му слипове и фланелки бяха натрупани в ракитовата кошница. Канадецът въпросително повдигна вежди. Джонатан, който много пъти го беше предупреждавал, че няма да пере дрехите му, беше изпълнил заканата!
— Джон! — тръгна да се оплаква той, преди да съобрази, че беше събота и в този час ресторантьорът вероятно вече беше напуснал дома, за да осъществи седмичното си посещение на фермерския пазар на „Ембаркадеро“.
Все още замаян, бръкна сред планината от мръсно бельо и нахлузи първите що-годе използваеми дрехи, които му попаднаха.
След това Маркус се запъти към кухнята, а там с опипване намери термоса с китайски Пу’ър чай, който Джонатан приготвяше всяка сутрин. Свлече се на един стол и направо пи от термоса голяма глътка черен чай. Питието сякаш раздвижи неутроните му, той получи внезапно просветление, светкавично се съблече, за да изпере бельото си в мивката с препарат за миене на съдове. След като го изцеди, отвори вратата на микровълновата печка и нагласи програмата на седем минути.
Доволен от себе си, гол-голеничък той излезе на терасата.
52
Вж. Паоло Джордано, „Самотата на простите числа“, превод от италиански Ния Филипова, ИК „Колибри“, 2010 г. Авторът е роден през 1982 г., физик, защитава докторат по физика на елементарните частици, а за романа си през 2008 г. получава наградата „Стрега“.