— Здравей, пиянде! — посрещна го Борис.
— Здравей, перната ектоплазма — отговори Маркус, като погъделичка перушината му.
В знак на разбирателството им птицата подскочи, наведе глава и отвори човка, предлагайки му предъвкана хапка смесени плодове.
Маркус благодари на приятеля си, след което продължително се протегна на слънце, като се прозяваше така, че челюстта му можеше да се откачи.
— Разкърши си ребрата! Разкърши си ребрата! — развика се папагалът.
Стимулиран от подканянето, Маркус се зае със задачата, която според него беше най-важната за деня: провери водната система, напояваща десетина стръка канабис, скрити зад розовите храсти в градината. Джонатан не одобряваше насажденията му, но си затваряше очите. В края на краищата Калифорния беше най-големият западен производител на индийски коноп, а Сан Франциско символизираше толерантността и контракултурата.
Маркус остана още малко на терасата, за да се порадва на топлината. Прекарал по-голямата част от живота си сред студовете на Монреал, той се наслаждаваше на мекотата на калифорнийския климат.
Върху малкото възвишение на „Телеграф Хил“ трудно можеше да се повярва, че Коледа наближаваше: златните тромпети на жасмина започваха да разцъфват; палмите, сливите и олеандрите блестяха на слънцето; дървените къщи се покоряваха на бръшляна, потулени сред буйна джунгла, сред която пищяха весели врабчета и многоцветни колибрита.
Макар да беше относително рано, няколко разхождащи се слизаха вече по обсипаните с цветя стъпала на стълбата Филбърт. Въпреки пищната растителност къщата не беше напълно защитена от погледите на любопитните. Някои минувачи се развеселяваха, други се шокираха, но никой не оставаше безразличен пред този гол щурак, който дебелашки разговаряше с един папагал.
Маркус не обръщаше внимание, докато някакъв турист не измъкна фотоапарата си, за да обезсмърти сцената.
— Човек вече не може да бъде спокоен и вкъщи! — възропта канадецът и се прибра в кухнята точно в момента, когато часовниковият механизъм на микровълновата печка оповести края на „печенето“.
Любопитен за резултата, отвори фурната и прибра дрехите си. Те бяха не само сухи, но и топли и свежи!
На всичкото отгоре миришат на козуначени кифлички — зарадва се той, подушвайки купчинката бельо.
Облече се пред огледалото, доволен оправи гащетата си, поглади фланелката, като особено се възхищаваше от щампата отпред:
OUT OF BEER
(life is crap)53
Коремът му изкъркори. Изгладнял, отвори хладилника, разтършува храните и си направи една невероятна смес. Върху филия бял хляб намаза солиден пласт фъстъчено масло и го покри със сардини в олио, върху които нагласи кръгчета банан.
Превъзходно! — помисли си и въздъхна щастливо.
Беше преглътнал само няколко хапки от своя сандвич, когато ги видя.
Снимките на Мадлин.
Повече от петдесетина портрета, прикрепени с кабърчета върху корковото табло, притиснати с магнитчета към вратите на металическите шкафове или дори направо лепнати със скоч на стената.
Видимо неговият сънаемател беше прекарал немалка част от нощта да вади снимки. Младата жена беше огледана като под лупа: сама, в двойка, в лице, в профил… Джонатан дори беше увеличил някои отпечатъци, изследвайки очите и лицето.
Озадачен, Маркус спря да дъвче и се приближи към фотографиите. Без да създава впечатление, канадецът упражняваше известен контрол над Джонатан. Защо той бе предприел цялата тази постановка? Каква тайна търсеше да открие в погледа на Мадлин Грийн?
Под лустрото познаваше крехкостта на своя приятел и разбираше, че неговото „възстановяване“ беше мимолетно.
Всеки човек има в сърцето си празнота, белег, чувство за изоставяне и самота.
Маркус знаеше, че белегът в сърцето на Джонатан е много дълбок.
И че подобно поведение не предвещаваше нищо добро.
В това време на няколко километра разстояние…
— Татко, мога ли да опитам джерки54? — попита Чарли. — Това е месото на каубоите.
Метнал сина си на рамене, Джонатан от час бродеше из тържищата на селския пазар, израснал на площадката на бившия пристан за фериботи55. За ресторантьора това беше неизменен ритуал: всяка събота той идваше да се снабди с продоволствия и да намери вдъхновение, за да подготви седмичното меню.
55
„Фери Билдинг Маеркетплейс“ е голям пазар, построен през 1898 г., който се намира в историческата сграда „Фери Билдинг“ в края на „Маркет Стрийт“ и се състои от малки и големи магазини с всевъзможни видове храни.