Ресторантьорът завърши покупките си с асортимент зимни плодове, грозде, киви, лимони, нар, портокали, а след това изпълни обещанието си и поднесе на своя син чаша шоколад в едно от кафенетата на кея.
С облекчение Чарли прогони вкуса на горчицата, който изгаряше устатата му с нежното ухание на какаото. Джонатан се задоволи с чаша китайски чай Пу’ър. Мислите му бяха другаде. Щом отпи от чая, веднага провери екрана на мобилния телефон. Все така нямаше вест от Мадлин.
Вътрешният му глас подсказваше да спре дотук. На какво си играеше? Какво се стремеше да докаже? Какво друго освен неприятности можеха да му докарат тези разследвания?
Но той реши да отхвърли предупрежденията. Последната нощ методично беше отворил всички приложни програми и само една му се струваше подозрителна: тя беше някакъв вид склад, който позволяваше да чете файловете с голям обем — PDF58, снимки, видеа, — след като ги е пренесла от компютъра към телефона си. Ако Мадлин криеше документи в апарата си — анализът на паметта на телефона предполагаше именно това, — те се намираха именно там.
Само че това приложение беше предпазено от парола:
ENTER PASSWORD
Джонатан видя как курсорът премигва, подканяйки го да напише тайния код. Каквото ще да става, той опита последователно MADELINE, GREEN, а след това и PASSWORD.
Не биваше да си въобразява.
След като и третият му опит се провали, погледна часовника си и се обезпокои, че толкова много е закъснял. През уикенда наемаше служител, за да му помогне в ресторанта, но младият готвач нямаше ключове, а не трябваше да разчита на мързеливеца Маркус да бъде точен.
— Хайде, моряче, да вдигаме платната! — нареди той и помогна на Чарли да си облече палтото.
— О, татко, може ли преди това да отидем да кажем „добър ден“ на морските лъвове59?
Момчето обожаваше баща му да го заведе да погледа странните морски животни, които след земетресението през 1989 г. превърнаха аквариума в търговския център „Пиер 39“ в свой дом.
— Мили мой, трябва да отида да работя — отговори му Джонатан с известно чувство за вина. — Ще идем утре да ги видим в Бодега Бей и ще ловим риба от корабче, съгласен ли си?
— Окей! — извика Чарли и скочи от стола си.
Със салфетка Джонатан избърса мустаците, които шоколадът беше нарисувал под носа на сина му.
Почти бяха пристигнали на паркинга, когато мобилният телефон започна да вибрира в джоба му. Джонатан извади апарата, за да констатира, че името ЕСТЕБАН се беше изписало на екрана.
За момент той се поколеба дали да отвърне, но отговорникът за покупките вече го чакаше, за да му помогне да натовари стоката. Чарли с удоволствие беше готов също да се намеси и тримата бързо пренесоха кафезите в „Мини Купър Остин“, автентичен countryman60 от 60-те години на XX в. с дървени апликации, на които се мъдреше емблемата на ресторанта.
— Завържи си колана — помоли Джонатан сина си, преди да даде контакт.
Насочвайки се към италианския квартал, той закрепи телефона в стойката на стъклото на колата и…
Бинго! Естебан беше оставил съобщение! Включи високоговорителя, за да го чуе, но докато очакваше мъжки говор, мелодичен женски глас изрече:
Здравейте, госпожице Грийн, тук е кабинетът на доктор Естебан, търся ви, за да знаете, че е възможно да изместите с един час срещата си за понеделник. Благодаря ви, че ще ни се обадите. Хубав уикенд.
Джонатан беше изненадан. Значи Естебан не беше името на южноамерикански любовник, а презимето на лекар! Горящ от любопитство, той потърси приложението Жълти страници, преди синът му да го върне към действителността:
— Гледай си пътя, тате!
Джонатан даде съгласието си:
— Окей, приятел, ти ще ми помогнеш.
Доволен, че използват услугите му, Чарли докосна екрана, за да въведе данните в справочника, който се появи. По инициатива на баща си той написа ДОКТОР ЕСТЕБАН, след това ПАРИЖ и даде команда за търсене. За няколко секунди програмата представи резултата:
Лоранс Естебан
Лекар психиатър
66 б, улица „Лас Казес“, 75007 Париж
Така че Джонатан беше тръгнал по грешен път за прелюбодеянието на Мадлин, но беше открил неразположението й. Върху снимките младата жена демонстрираше привидно щастие, но някой, който посещава два пъти седмично психиатър, рядко е модел за ведрост…