Гневът на младата дама подчертаваше до този момент недоловимия английски акцент.
— Както и да е, вие сте сама, а пък аз съм с дете.
— Хубаво извинение! Не виждам защо фактът, че сте с малчуган, ви дава правото да се хвърляте отгоре ми и да съсипвате блузата ми! — оплака се тя, тъй като откри петно от вино, изцапало дрехата.
Съкрушен, Джонатан раздвижи главата си и вдигна очи към небето. Отвори уста, за да протестира, но Мадлин бързо го пресече:
— И освен това не съм сама! — увери го тя, забелязвайки Рафаел.
Джонатан сви рамене и пое ръката на Чарли.
— Ела, да идем другаде. Смотана нещастница… — изрече той, докато напускаше ресторанта.
Полетът „Делта 4565“ напусна Ню Йорк за Сан Франциско в 17 часа. Изпълнен с радост, че отново се е срещнал със сина си, Джонатан не усети как минава времето. След раздялата на родителите му Чарли имаше фобиен страх от самолети. Беше му невъзможно да пътува сам или да заспи по време на пътуването. Така че седемте часа, колкото траеше преходът, бяха посветени на размяна на анекдоти, разказваха се смешни истории и за двайсети път беше изгледан целият филм „Лейди и скитникът“6 от екрана на лаптоп, като същевременно момчето се наслаждаваше на малки кофички американски сладолед Хааген Даз. Тези наслади бяха запазени за бизнес класата, но една сговорчива стюардеса, която не беше устояла пред симпатичната муцунка на Чарли и непохватния чар на баща му, с удоволствие наруши правилата.
Полетът „Ер Франс 29“ напусна летище Джей Еф Кей в 17 и 30. В изолирания от околния свят комфорт на бизнес класата — наистина Рафаел беше добре обмислил всичко… — Мадлин включи фотоапарата си, за да разгледа снимките от нюйоркските им лудории. Залепени един до друг, двамата влюбени преживяха отново с ликуване върховните моменти от пътуването, своеобразно предчувствие за медения месец. След това Рафаел заспа, докато, изпълнена с очарование, Мадлин изгледа за енти път „The Shop Around the Corner“7, старата комедия на Любич, предложена по видеото.
Благодарение на часовата разлика дори не беше станало 21 часът, когато самолетът на Джонатан кацна в Сан Франциско.
Освободен от страха, Чарли заспа в ръцете на баща си малко след като се измъкнаха от въздушната птица.
В салона за пристигащи Джонатан търсеше с очи приятеля си Маркус, с когото държаха малко френско ресторантче в сърцето на „Норт Бийч“8 и който трябваше да дойде да ги посрещне с кола. Мъжът се повдигна на пръсти, за да преодолее тълпата.
— Бих се учудил, ако се появеше навреме! — промърмори.
На края на силите си, реши да прегледа своя телефон, за да види дали някой му е оставил съобщение. След като дезактивира режима „самолет“, върху екрана се появи доста разтеглен текст:
Добре дошла в Париж, мила моя! Надявам се, че си си починала по време на полета и че Рафаел не е хъркал особено много. Извини ме за преди малко: очарована съм, че се омъжваш и че си намерила мъжа, който може да те направи щастлива. Обещавам ти да сторя всичко необходимо, за да изпълня сериозно и достолепно ролята си на шаферка!
Каква е тази неразбория? — помисли си той, докато препрочиташе есемеса. Смахната шегичка на Маркус ли? За няколко секунди повярва на тази версия, докато се зае да разгледа апарата: същият модел, същият цвят, но… не беше неговият! Бърз поглед върху програмата на електронната поща му даде възможност да открие личността на собственичката: някоя си Мадлин Грийн, която живееше в Париж. Мамка му! — рече си. — Това е телефонът на мацката от Джей Еф Кей!
Мадлин погледна часовника си и преглътна една прозявка. Шест и половина сутринта. Полетът бе продължил малко повече от седем часа, но, с часовата разлика, самолетът кацна в събота сутринта в Париж. „Роаси“ се будеше бързо. Както в Ню Йорк тръгналите на коледна ваканция превземаха летището, въпреки ранния час.
— Сигурна ли си, че искаш да идеш да работиш днес? — попита Рафаел пред лентата за багажите.
— Разбира се, скъпи! — каза тя докато включваше телефона си, за да прегледа пощата. — Готова съм да се обзаложа, че вече ме чакат немалко поръчки.
Първо изслуша секретаря, но един провлечен и полузаспал, напълно непознат й глас беше оставил съобщение:
— Здравей, Джон, Маркус е. Хм… имах дребна неприятност с реното: изтичане на масло… Добре де, ще ти обясня по-късно. Казвам това, за да знаеш, че малко ще закъснея. Извинявай…
7
„Магазинът зад ъгъла“ е комедия на Ернст Любич (1892–1947), римейк по която прави съвременната режисьорка Нора Ефрон — „Имате поща“ с Том Ханкс и Мег Райън.
8
„Норт Бийч“, или Северният плаж, е италианският квартална Сан Франциско — туристическа атракция, изпълнен е с ресторанти, кафенета, барове.