Какъв е този хахо? — запита се тя. — Някой, който е избрал грешен номер ли? Ха…
Разколебана, внимателно разгледа джиесема: същата марка, същият модел, но не беше нейният.
— По дяволите! — изруга гръмко. — Това е телефонът на откачения от летището!
2
Separate lives9
Непоносимо е да си сам, след като сте били двама.
Джонатан изпрати първия есемес…
Вашият телефон е в мен, моят във вас ли е?
Джонатан Лампрьор
… на който Мадлин отговори почти незабавно:
Да! Къде сте?
Мадлин Грийн
В Сан Франциско. А вие?
В Париж. Как ще постъпим?
Нали във Франция има поща? Още утре ще ви изпратя вашия с „ФедЕкс“11.
Много мило… Ще сторя същото, щом ми е възможно. Какъв е вашият адрес?
Restaurant French Touch, 1606
Stockton Street, San Francisco,
CA
Ето и моя: „Необикновената градина“ 3 Б, ул. „Деламбр“, Париж, XIV район
Вие сте цветарка, нали? Ако е така, имате спешна поръчка от някой си Олег Мордоров: 200 рози в театър „Шатле“ за актрисата, която се разсъблича в трето действие. Между нас, съмнявам се да му е жена.
С какво право сте слушали моя секретар?
За да ви направя услуга, глупачке.
Виждам, че сте също толкова груб в съобщенията си, както и в действителност!
Значи сте ресторантьор, Джонатан?
Да.
В такъв случай има нова резервация за кръчмето ви: маса за двама утре вечер на името на господин и госпожа Стрзеховски. Това разбрах от съобщението им, но то не беше много ясно.
Много добре. Лека нощ.
В Париж е 7 часът сутринта…
Джонатан раздразнено тръсна глава и пъхна телефона във вътрешния джоб на сакото си. Тази жена го ужасяваше.
Сан Франциско
21.30
Допотопно червено „Рено 4“ напусна национален път 101, за да тръгне по изхода, който водеше към центъра на града. Старата таратайка се влачеше като вол по „Ембаркадеро“12, създаваше впечатление, че върви на забавен ход. Парното беше пуснато до максимум, прозорците бяха страшно изпотени.
— Ще ни пребиеш с твоя куп железа! — жалваше се Джонатан, настанил се на мястото до водача.
— Няма такова нещо, тя мърка, моята гаврошка! — защити се Маркус. — Само да знаеш колко я лаская!
Със сплъстени и разчорлени коси, щръкнали вежди, седемнайсетдневна брада и клепачи, притварящи се като на Друпи13: Маркус сякаш беше телепортиран от друга епоха, праисторическата, а през някои дни — и от друга планета. Потънал в панталон baggy14 и отворена до пъпа хавайска риза, рахитичният му силует сякаш беше прегънат и разглобен, за да се вмъкне в кабинката на колата. Обут със стари джапанки, той караше с един крак, с пета на амбреажа, а пръстите натискаха последователно газта и спирачката.
— Аз много обичам колата на чичо Маркус! — ентусиазирано произнесе Чарли от задната седалка.
— Мерси, приятел! — отговори той и му намигна.
— Чарли! Завържи си колана и спри да се въртиш — нареди Джонатан.
След това се обърна към своя приятел:
— Мина ли през ресторанта този следобед?
— Хъ… днес е затворено, нали?
— Но поне прие ли доставката на патиците?
— Какви патици?
— Патешки бутчета и рукола, които ни носи Боб Вудмарк всеки петък!
— Олеле, мислех си, че съм забравил нещо!
— Магаре недно! — ядоса се Джонатан. — Как си могъл да забравиш единственото, за което те бях помолил да мислиш?
— Нещата не са чак толкова драматични… — промърмори Маркус.
— Са! Независимо че Вудмарк е непоносим, неговата ферма ни снабдява с най-добрите продукти. Ако си му скроил шапката, той ще ни намрази и няма да ни търпи като клиенти. Обърни към ресторанта: готов съм да се обзаложа, че е оставил товара си в задния двор.
9
„Separate Lives“ („Самостоятелните животи“) е песен на Фил Колинс, включена във филма „Бели нощи“. Композиторът Стивън Бишъп е номиниран за „Оскар“ за най-добра оригинална песен през 1986 г.
10
Пол Моран (1888–1976) е френски писател, дипломат и академик, един от пионерите на модерната литература на XX век.
11
Американска компания, предоставяща пощенски и куриерски услуги по цял свят, основана е през 1971 г. в Литъл Рок (Арканзас).
12
„Ембаркадеро“ е името на крайбрежния път по бреговата линия на Санфранциския залив и пристанището; изграден е на изкуствена дига и натрупана земя до залива.
13
Американски анимационен герой, който се появява през 1943 г. във филма на режисьора Текс Евери — куче с унило лице, откъдето идва и името му: Droopy (унил).
14
Панталон baggy е с ниска талия и широк надолу, произхожда от американските затворници, които при влизането в затвора трябва да предадат коланите си; с увиснал панталон те продължават да ходят и в свободния живот.